Нерезидентни форми на рехабилитация – система от грижи, които изключват леглова база и са организирани така, че участниците в тях да се прибират у дома (или в защитено жилище) след посещение на програмата.

Видове:

1. Отворена нерезидентна програма, осъществяваща се по модела „терапевтична общност”. Това е високо структурирана програма за рехабилитация и социална реинтеграция, в която участниците посещават програмата най-малко 5 дни в седмицата, обикновено от 9.00 до 17.00 ч. Те преминават през различни нива на личностно израстване, чиято цел е поемане на отговорности, усвояване на социални умения чрез експериментиране на роли и повишаване на автономността.

2. Програми за дневни грижи за психосоциална рехабилитация – тези програми се осъществяват от лечебни заведения като психиатрични болници или диспансери. Те функционират като програми за интензивна извънболнична терапия и психосоциална рехабилитация, което може да включва частична хоспитализация с планирано и организирано обслужване, при което се осигуряват различни видове услуги, изискващи минимални медицински грижи.

3. Дневни програми – участниците посещават сесии между 9.00 и 18.00 ч. Такъв вид програми не са високо интензивни и са насочени към хора с проблемна употреба, които искат да запазят връзката си с общността. Целта е осигуряването на защитена среда, в която да се реализират терапевтичните цели.

4. Програмите за работещи (вечерни програми) са организирани по начин, който позволява участниците в тях да влязат в адаптивна социална роля (студент, работещ) и същевременно да бъдат подкрепяни в програмата. Всички аспекти от живота на пациента са обект на работа в програмата- работна заетост, отношенията със значимите други, свободното време.

5. Програми за ресоциализация – при тях фокусът е върху процеса на социална реинтеграция. Целева група на тези програми са хора, постигнали известна стабилност или завършили рехабилитационни програми. Могат да бъдат с различна продължителност, но ефективността се постига при продължителност най-малко 6 месеца.

6. 12 стъпкови програми – АА (Анонимни алкохолици), АН (Анонимни наркомани) – моделът на АА и АН е най-разпространената и широкодостъпна програма за самопомощ. Единственото условие за участие в нея е желанието да се прекрати употребата на алкохол и/или наркотици. Групите са безплатни, необвързани с други организации, политически партии и институции. Групите като цяло са затворени и не се допускат слушатели без проблем със зависимостта, но понякога се провеждат „открити срещи“ достъпни за всеки желаещ. Има и групи за родители, близки и деца на зависими.

7. Минесота модел – програмите от този тип следват философията на 12-те Стъпки, но се реализират от професионален екип, за разлика от традиционните 12 Стъпки, където се разчита единствено на самопомощ. Моделът включва резидентен и нерезидентен стадий.

8. Рехабилитационни програми за работа със специфични групи (малцинствени групи, юноши, майки с деца, пациенти с двойна диагноза) – тези програми се различават по продължителност, метод и модел но общото между тях е, че предвиждат дейности и услуги, чиято цел е да отговорят на специфичните нужди на тези групи.

Резидентни програми

Те се осъществяват в лечебни заведения, домове за медико-социални грижи и от доставчици на социални услуги/център за настаняване и психо-социална рехабилитация и интеграция на хора с проблемна употреба на наркотици, защитени жилища.

Видове резидентни програми:

1. Терапевтична общност (ТО)

Моделът Терапевтична общност има няколко специфични харктеристики, които го отличават от останалите терапевтични подходи. Първо, ТО предоставя систематичен терапевтичен подход, който се ръководи от разбиране за разстройството, личността на зависимия, процеса на възстановяване и правилния живот. Второ, основният терапевт и обучител в ТО е самата общност, която се състои от социалната среда, групата от резиденти и членовете на персонала, които са ролеви модели на успешна личностова промяна и ръководят резидентите в процеса на възстановяване. По този начин общността е едновременно контекcта, в който се извършва промяната и метод, който я улеснява.

Терапевтичният процес в ТО интегрира работа, професионален тренинг, терапия и обучение в умения за превенция на рецидив. Тези елементи изграждат 24-часова терапевтична среда, която със своята непрекъснатост и интензивност е отражение на цялостната личностна трансформация, която е обект на работа. Според Койман20 сред основните средства за поведенческа и личностова промяна в ТО са конфронтацията и положителното влияние на групата; социалното учене чрез социално взаимодействие и терапевтичното влияние на всички дейности в общността. Изграждането на собственото поведение, интегрирането на позитивна ценностна система и постигането на емоционална зрялост и автономност са едновременно цели на терапията и средство за подържане на възстановяването и след етапа на формалната рехабилитация.

2. Болнична рехабилитационна програма като втора фаза след преминаване на фазата на детоксификация е възможно да се структурира в специализирано отделение за лечение на зависимости, намиращо се в многопрофилна болница за активно лечение или в психиатрична болница.

3. Програма „Защитено жилище”

Защитеното жилище е резидентна програма, в която пациентите/клиентите могат да се настанят след преминаване на основната терапевтична програма или по време на терапевтична програма с цел подпомагане на процеса на реинтеграция и ресоциализация с продължаваща подкрепа и контрол, намаляване на риска от рецидив и подпомагане процеса на възстановяване. Тази програма е интегрална част от процеса на лечение на зависимостта и от процеса на възстановяване.

Не всички от тези видове пргорами за лечение и реьабилитация функционират в България, но съществуват много възможности за настаняване в програми за психосоциална рехабилитация на зависими в чужбина. Свържете се с нас за повече информация!

Източник на информацията:

https://ncpha.government.bg/uploads/za%20as/struktura/Rehabilitation_guidelines-final.pdf