Весна Ненчева – психотерапевт: Въпреки че се случва в киберпространството, онлайн тормозът над деца води до тежки последици за тях в реалния свят

1 . Вие сте психотерапевт с дългогодишна практика, как обяснявате онлайн тормоза от Ваша гледна точка?

Сега тийнейджърите имат в ръцете си същите компютърни възможности, които само преди 10-15 години можеха да си позволят само големите компании. С развитието на новите технологии взаимодействието между хората става все по-бързо и ефективно. Общуваме по нов начин, с нови характеристики – кратки и все по-кратки съобщения, гласови съобщения, видео съобщения. Комуникацията ни се променя, развива се, еволюира, намирайки нови средства на изразяване и нови медии за предаване на посланията ни. Как един млад човек да се справи с все по-нарастващия достъп до технологиите и съответно с властта, която те му дават? Повечето деца използват технологиите отговорно, но понякога повлияни от културата на средата, в която функционират, избират да ги използват като нараняват, унижават, засрамват и лично нападат други хора. Това явление наричаме кибертормоз, а именно „умишлено и повтарящо се нараняване, причинено чрез използването на компютри, мобилни телефони и други електронни устройства“. За съжаление, това означава и че традиционният (така познат ни) тормоз е излязъл от рамките на училищния двор и все повече завзема територия във виртуална среда. Вече не говорим само за тормоз, много повече говорим за новата форма на тормоз – кибертормоз, който носи и нови характеристики:

• Анонимен – лесно можеш да се скриеш зад измислена или чужда самоличност, лесно можеш да имаш няколко аватара (личности) и всяка от тях да бъде с различна функция, да обслужва различна цел.
• Тотален – през Интернет обидите, фалшивата или вярната информация се разпространяват мигновено до много повече хора.
• Повсеместен – няма къде да се скриеш.
• Разкрепостен – хората не се безпокоят да казват или правят online това, което никога не биха казали или направили директно.
• Непознат (особено за възрастните) – в повечето случаи те не го познават, общуването на възрастните е с напълно различни характеристики от това на учениците, възрастните не мислят в тази модалност, за да могат да разберат и предвидят опасностите в тази среща и респективно – да знаят как да противодействат.

В много отношения кибертормозът може да се възприема като по-зловещ от „офлайн“ (традиционния или училищния) тормоз, тъй като атаките могат да бъдат по-интензивни, чести, неподозирани и на пръв поглед трудни за овладяване. В сравнение с традиционния тормоз кибертормозът не е ограничен от пространството или времето. Някои онлайн насилници могат да се крият под маската на анонимността, което по същество им позволява лесно да нападат другите по всяко време и от всяко място, където пожелаят. Благодарение на съвременните технологии кибертормозът може да се случва със „скоростта на мисълта“ и пред много по-голяма аудитория от тази на поведението, ограничено в училищния двор. Освен това онлайн насилниците могат да бъдат потенциално още по-жестоки от офлайн насилниците, защото освен думи могат да включат като част от атаките си богат набор от медии, включително звуци, променени снимки, текст, видео и т.н.

2. Като общество сякаш сме склонни да неглижираме проблема с онлайн тормоза, тъй като  видими белези и щети, както при физическото насилие, няма. Май сме забравили приказката за лошата дума?  

Като общество не познаваме проблема. Като родители се тревожим дали детето ни си е научило достатъчно добре урока, дали ще е достатъчно внимателно като пресича улицата, дали няма да го срещнат недобронамерени по-големи ученици. Мислим дали не играе прекалено дълго на телефона и пропускаме да мислим в контекста на заплахите в online средата.

3. Каква е прогнозната картина, която виждате по отношение на онлайн тормоза над деца?

Статистиката твърди, че около 40 % от децата са имали някакъв контакт с кибертормоз и се смята, че всеки четвърти ученик е участвал в кибертормоз. Рискът от кибертормоз се удвоява, когато човек има профил в електронна социална мрежа, а днес децата имат дори по няколко профила. 50 % от жертвите не разказват или рядко разказват на някого за проблема, което предполага по-висок риск да бъдат подложени на кибертормоз отново. Най-голяма честота се наблюдава при 13-16 годишните. 

4. Какви могат да бъдат дългосрочните последствия за едно дете  жертва на онлайн тормоз?

Въпреки че се случва в киберпространството, този проблем не бива да се омаловажава, тъй като е свързан с последици в реалния свят. Например, не е тайна, че кибертормозът е свързан с негативни емоции като тъга, гняв, разочарование, срам или страх, а тези емоции са свързани с престъпността и междуличностното насилие сред младежите и младите възрастни.

Освен това като ефект кибертормозът е свързан с ниско самочувствие и суицидни идеи, преживявани трудности в училище, агресивно поведение, употреба на ПАВ (психоактивни вещества), а също и традиционните нарушения.

5. Вашият съвет към родителите?

Ако приемем, че сме взели под внимание всички полезни насоки как да бъдем добри родители, то можем да добавим – да бъдем до децата си, да познаваме проблемите им, да реагираме гъвкаво и адекватно на  бързите промени, които се случват в процеса на порастването им. Да имаме добра връзка! Да говорим!

Весна Ненчева работи като консултант и терапевт, вярвайки в силните страни и потенциала на хората за справяне с трудни ситуации.

Дипломиран психолог, преподава в Софийски университет, а също така е и експерт към Европейската комисия в Брюксел по малцинствени интеграционни въпроси. Работила е като психолог с търсещи закрила лица и жертви на трафик на хора към международни хуманитарни организации и Български червен кръст. Автор и обучител  на практически ориентирани теми  в помощ на работата с деца и възрастни, също така експерт към Министерството на Образованието  за обучение на учители в меки умения. Весна е дългогодишен обучител в Националната комисия за борба с трафика на хора, а също и е работила  като обучител за много от общините в страната

В работата си прилага EMDR терапия, която е ориентирана към хора преживели травми – травми от изоставяне в детството или тежки събития по-късно в живота. Тя вярва, че най-големите емоционални предизвикателства са с произход:  семейна история и динамика, социален натиск (както и работата под стрес), ценности и културен произход.

Интервюто е част от е-бюлетин „Реалните опасности във виртуалния свят на децата“, подготвен от ПИЦ-Габрово в рамките на информационна кампания „Заедно за по-добър интернет`2024“.

Prevention

© 2024