От доброволстване в Габрово до Загреб
Олеся Янева, дългогодишна доброволка в Младежкия съвет по наркотични вещества към Община Габрово, продължила своя път като доброволка в Хърватия. Сега тя споделя своя опит и знания с младежите от Габрово, вдъхновявайки ги те също да се възползват от възможността за дългосрочно доброволстване в чужбина, като едно уникално преживяване.



Еразъм+ и Европейския Корпус за Солидарност са програми, за които може би сте чували. Те дават възможност на младежи да се възползват от шанса да учат, стажуват и доброволстват в чужбина за период от 2 до 12 месеца с финансиране. От тази възможност се възползвах и аз, избрах да доброволствам в неправителствената организация „Ромски Национален Съвет“ в Загреб, Хърватия.
Моят път като социално активна започна тук, в Габрово. Бях доброволка в Младежкия съвет по наркотични вещества като тийнейджърка и мога да кажа, че това беше едно от най-добрите ми решения за тези години. Това мое доброволстване ми даде изключително много – умения, знания, запознанства и развитие. Показа ми кои са моите интереси и увлечения, какво ми харесва да правя – да съм социално активна и да помагам на хора. Имахме много граждански и социални инициативи към Общината, в които съм участвала през годините. Имахме и международни обмени, които ми дадоха възможността да пътувам в чужбина и да се запозная с много нови хора от различни държави. Всичко това ме доведе до желанието да завърша бакалавър по Международни отношения и магистър по Защита на основните права към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Започнах да търся алтернативи за мен и моето развитие в тази сфера и така попаднах на възможността за дългосрочно доброволстване чрез Европейския Корпус за Солидарност. Харесах си организация в Загреб, Хървати, кандидатствах, като процеса отне няколко кръга и бях одобрена. Така започна моя път като доброволка в чужбина.
Организацията, в която доброволствах, „Ромски Национален Съвет“ (Roma National Council), се занимава с правата на малцинствата и социални кампании насочени в посоката на защита на човешките права – инициативи, в които бяха и моите интереси. Имах предоставено жилище, със спaлня, която делих с още една доброволка от Турция, кухня с хол, с всичко необходимо и офис, в който да работим. Също така всеки месец получавах 500 евро за храна и консумативи, които ако си пестелив, и разбира се като габровка бях, може да се спести за пътешествия, които също така имаш възможността да направиш в своето свободно време. Бяхме общо пет доброволки – от Турция, Испания, Русия и Италия. Изключително мили момичета, със същите интереси и виждания като мен, с които всекидневно си помагахме в нашата работа.
Работата ми като доброволeц беше разнообразна и включваше няколко основни дейности. Една от тях беше поддържането на уебсайта на организацията- ROMI.HR. Там публикувахме статии, написани от нас и бивши доброволци, редактирахме съдържанието и поддържахме системата. Имахме обучения, на които се учехме как да пишем статии според професионални изисквания и стандарти, като винаги получавахме насоки и обратна връзка от нашия ръководител. Освен сайта, активно работихме и със социалните мрежи на организацията- Facebook и Instagram, в които създавахме постове и визуални материали за популяризирането на статиите и инициативите.
Друг важен елемент от нашата работа беше създаването на Подкаст. Всяка седмица записвахме епизоди по теми, свързани с правата на малцинствата, както и с историята и културата на ромската общност. Заедно с нашия ръководител избирахме темите, разпределяхме задачите за проучване и подготовка, след което записвахме и монтирахме епизодите. Те се публикуваха в нашия сайт, както и в YouTube и Spotify.
Всяка доброволка имаше индивидуални задачи, които бяха предоставени на нея. Моята основна отговорност беше свързана със социални инициативи, наречени street actions. Една от тях беше интервю с хърватската Омбудсжена Тена Шимонович Айнвалтер. С помощта на приятели, които разполагаха с професионално техническо оборудване и знания, организирахме среща с нейния екип. Поради отсъствието на г-жа Айнвалтер от града по това време, интервюто проведохме с нейните главни съветнички – Ведрана Перишин и Моника Чавлович. Интервюто премина успешно, реализирането беше професионално, при което самите съветнички останаха впечатлени от нас.
В рамките на същия ден, проведохме още една инициатива, като интервюирахме случайни минувачи на улицата по въпроси, свързани с речта на омразата (hate speech). Освен това разпространихме и въпросници със сходна тематика, чиито резултати след това анализирахме и обобщихме.
Доброволчеството в друга държава ми даде изключително много – възможност да се запозная с една нова култура, език и манталитет, да поживея в различна среда и да срещна много нови хора от други държави, с които останахме приятели и до днес. Благодарна съм за тази възможност, защото тя не само ми подари нови преживявания, но и ми помогна да изградя знания в различни сфери. Същевременно придобих и професионален опит – доброволчеството в чужбина е ценено също толкова, колкото всеки друг опит, защото носи реални практични умения и отговорност.
Бих препоръчала този шанс на всеки, който има същите амбиции и интереси, който има желание да разшири своя мироглед, да поживее известно време в друга държава и да се впусне в нови предизвикателства и преживявания. Страхът от непознатото винаги е голям, но именно той ни показва, че ние трябва да го преодолеем, за да се движим напред.
Затова не се страхувай – приеми предизвикателството и се впускай в приключението!