Защо младите хора употребяват наркотици…

Вероятно много от вас си задават въпроса, какво толкова им липсва на днешните деца, че посягат към алкохола и наркотиците. Ние, възрастните, може да предполагаме или да имаме нашите отговори на този въпрос, но в случая е по-важно какво отговарят децата ни. Какви са техните мотиви да го правят – самите те или връстниците им? Тук може да се запознаете с данните от проучвания сред младежи на местно и национално ниво.

През месец юни 2020 г. екипът на Превантивно-информационния център към ОбСНВ гр. Габрово проведе онлайн проучване за употреба и нагласи сред ученици от 8-11 клас в габровските средни училища. Анкетата попълниха 377 младежи от града, от които 170 момичета и 207 момчета. Това се равнява на 20,5% от общия брой на учениците между 8 и 11 клас в града. И макар че в отговорите на повече от половината е посочено, че разговарят по темата за наркотиците с родителите си, в следващия отговор става ясно, че за въздейстквието на различните видове вещества учениците черпят информация основно от филми или от разказите на свои приятели.

Причините за употреба на наркотици, които младежите посочват в това изследване на местно ниво, са:

• Любопитство;
• За удоволствие, за да изпитат временен приятен ефект;
• За да бъдат приети от другите;
• За да подтиснат проблеми при общуването;
• За да се откъснат от действителността;
• Защото се чувстват самотни;
• Защото хора, които харесват, употребяват;
• За да се почувстват различни;
• Защото са млади, а това е съвременният начин за забавление;
• За да покажат, че са самостоятелни и др.

За да добиете повече представа за отношението и нагласите към наркотиците на учениците от гр. Габрово в изследваната възрастова група, може да се запознаете с резултатите и пълния текст на анализа тук – https://gabrovo.bg/bg/news-article/9389

В проведено през 2017 г. Национално представително проучване сред учениците в гимназиален курс на обучение (9-12 клас), на тема „Нагласи и употреба на психоактивни вещества”, като причини за употребата на някакъв наркотик, младежите най-често посочват: любопитството, желанието да изпитат временен приятен ефект, скуката, психологическия стрес, средство за бягство от реалността, за да бъдат харесвани и приети от другите.

Цялото изследване може да прочетете тук – http://www.nfp-drugs.bg/bg/?&itype=174&info=2693

Отгворите на младежите може да са ви странни, може да ви плашат, а може и да сте се досещали за всичко това. В случая е важно да знаете, че има и друг изход от всички тези младежки вълнения. Нашата роля на възрастни – родители, учители, треньори и специалисти, е да им показваме алтернативни начини за справяне с проблемите и прекарване на свободното време, да ги подкрепяме в тяхното търсене на собствена  идентичност и изграждането им като личности.

Не само родителите имат грижата за развитието и възпитанието на децата. Една от причините за пропуснати ползи и редица поведенчески проблеми на децата и младежите са прекъснатите или нездрави връзки между възрастните – родители и специалисти. Липсата на комуникация между тях е предпоставка както за недоразвиване на някои неподозирани таланти на децата, така и за неотчитане на важни индикации за проблемно поведение. Във връзката родител – специалист всеки е важен и всеки има своите специфични знания и наблюдения върху детето, а обединяването на тези знания може да бъде само от полза за здравето и развитието на младата личност.

Нормално явление е, в тъсене на своята идентичност, вашият подрастващ тийнейджър вкъщи да се държи по един начин, а в училище и на улицата по друг. Колкото по-големи стават децата, толкова по-голяма част от времето си те прекарват сред другите. По тази причина, не рядко се случва родителят да остане понякога приятно, а понякога неприятно изненадан, когато под някаква форма чуе странични отзиви за поведението на своето дете. Поради липсата на такава обратна връзка или ако не й се обърне нужното внимание, може да се пропусне възможността за навременна и адекватна намеса при наличие на индикации за проблемно поведение.

Родител, учител и здравен специалист (лекар, психолог, специалист по превенция и др.), са три различни социални роли и всяка от тях има специфични функции. Въпреки различията има нещо, което налага създаването на здрави комуникативни връзки между тях, и това е общата им мисия.

Мисия: Да пазим живота и здравето на децата

Обща цел: Изграждане на здрави и самостоятелни личности

Необходима предпоставка за постигане на общата цел е осъзнаването на факта, че родителят има възможности за професионална подкрепа. За да бъде ползотворно сътрудничеството между родители, учители и здравни специалисти, е важно те да изградят партньорски взаимоотношения, чиито основни характеристики са позитивност, равнопоставеност и уважение – функциите на ролите са взаимно допълващи се.

Правилна стратегия е тази, която ни приближава към целта чрез:

• Зачитане на ролята на другия;
• Постоянен обмен на информация и обратни връзки;
• Преди да възникне проблем с детето – разпределяне на отговорностите;
• След възникване на проблем с детето – обединяване на знания и усилия.

Грешна стратегия е тази, която ни отдалечава от целта чрез:

• Незачитане на ролята на другия;
• Липса на комуникация между отделните роли;
• Прехвърляне на отговорности;
• Търсене на вина в другия при възникнал проблем с детето.

1. На каква възраст е добре да започна да говоря с детето си за наркотиците?

Точната възраст е тази, на която детето по някакъв начин покаже интерес по темата. Напълно възможно е то да изпитва противоречиви чувства и да се срамува да ви попита директно, като се опита по заобиколен и замаскиран начин да задоволи любопитството си. Нужно е да бъдете много сензитивни и „да чувате“ отвъд думите. Възможно е обаче, детето да не се обърне към вас, а да насочи търсенето на повече информация към онлайн пространството / Интернет, към своите връстници и към по-големи ученици. За да избегнете това развитие и да не пропуснете индикациите, че нещо е събудило интереса му, вие бихте могли сами да провокирате разговор по темата. Начинът, по който ще го направите и средствата, които ще използвате, зависят от възрастта на детето, от вашите и от неговите специфични особености – вие най-добре познавате детето си. Следете как се променят интересите му, какво чете, каква музика слуша – това ще ви е от помощ. Повод за разговор би могъл да бъде текст от песен, филм, репортаж в новините, някакво събитие, за което сте чули от познати, свързано с употреба на наркотици. Бъдете креативни и се старайте да поддържате доверителна връзка с детето си. Нека то се чувства спокойно да ви сподели мнение и да попита без да се страхува, че ще бъде осъдено и че мнението му ще бъде безкритично отхвърлено.

Темата за наркотиците е застъпена в превантивните програми в училищата и донякъде в часовете по здравно образование. Възможно е децата ви дори да знаят повече от вас по някои въпроси. Добре е вие също да се информирате, за да може свободно да дискутирате с децата си по тези въпроси. Актуализирането на знанията ви за наркотиците е от изключителна важност, за да не попадате в ситуация, в която например не разбирате жаргоните – наименованията, с които се разпространяват наркотиците на улицата. Друг често срещан капан напоследък е свързан с употребата на марихуана. Съществува голям риск да бъдете солидно убедени от вашия подрастващ тийнейджър, че канабисът (марихуана) е много полезен и се използва като лекарство, което автоматично го прави безвреден за употреба. Много е важно да знаете, че няма безвредно наркотично вещество, когато става въпрос за употреба от подрастващи.

2. По какво да разбера, че детето ми взема наркотици – какви са признаците?

Много са признаците, които биха могли да означават, че евентуално детето ви употребява някакво наркотично вещество. Затрудненията идват от там, че симптомите за употреба изключително много се припокриват с възможните характерни прояви на израстването на младата личност – пубертета. За да се забележат промените, е необходимо да имате база за сравнение, а това означава да познавате добре детето си и да имате силна емоционална връзка с него. Ето и някои неща, които би следвало да ви накарат да заострите своето внимание:

• Резки промени в емоционалното състояние;
• Прояви на враждебност и агресия – вербални (език на омразата), физически;
• Лъжи и кражби;
• Промени в навиците на спане и хранене. Рязко отслабване;
• Промяна на приятелския кръг;
• Спад на мотивацията за учене и други дейности;
• Отсъствия от училище и намаляване на успеха;
• Промени в очите – зачервени очи, разширени или твърде свити зеници,  подпухналост под очите, кръгове под очите. Избягва да ви гледа в очите;
• Признаци за психично заболяване – параноя, мания за преследване, зрителни, слухови или сетивни халюцинации;
• Необичайни миризми – по дрехите, потта, дъха;
• Чести симптоми на настинка – хрема, треперене (треска) и др.;
• Избягва директен контакт с вас.

За повече детайли може да прочетете статията със заглавие „Как да разпознаем, че детето вероятно използва наркотици?“.

3. Какво да направя, ако се съмнявам, че детето ми употребява наркотици?

Ако са налице повечето от тези признаци, би могло да означава, че има наличие на употреба на наркотици, но не е задължително. Детето ви може да има и други проблеми. Напълно възможно е вашите съмнения да са неоснователни, предвид спецификата на юношеската психика и нейните поведенчески прояви, така че не бързайте да нападате, да разпитвате, да обвинявате и да изпадате в паника. Ако имате съмнения, потърсете помощ и се консултирайте със специалист.

4. Какво да направя, ако имам конкретни доказателства, че детето ми употребява наркотици?

Няма еднозначен и конкретен отговор, който да пасне на всяко семейство. Но това,  което е крайно необходимо, е да се постараете да създадете такава атмосфера и отношения, които да предразполагат към спокоен и открит разговор.

• Много е важно да положите усилия и да не изпадате в паника – запазете спокойствие;
• Съберете доказателства;
• Преценете фактите;
• Не прибързвайте с крайни оценки, защото биха могли да се окажат несправедливи;
• Не се изолирайте, поговорете с детето си и много внимателно се вслушайте в това, което ще ви каже и какво чувство стои зад думите му;
• Търсете и изисквайте обратна връзка от учителите на вашето дете;
• Потърсете компетентен съвет и помощ от специалисти.

Нормално е да се почувствате изплашени, но страхът би могъл да попречи на рационалното ви мислене. Срамът, от своя страна,  е най-лошият  съветник, той няма да ви помогне, а само ще забави вземането на навременни мерки и ще усложни решаването на евентуален проблем.

Дори и да е сгрешило детето ви и да има доказана употреба на някакво наркотично вещество, в никакъв случай не бива да го нападате с упреци и критики, а още по-малко да проявявате агресия. Юношите са до болка ревниви спрямо личното си пространство и може да провокирате защитно поведение, което да доведе до обратен на вашите очаквания ефект. Овладейте първо своите собствени емоции, които неизбежно съпътстват ситуацията, справете се с тях и чак тогава преминете към разговор. Психичното състояние на употребяващите наркотични вещества е непостоянно и непредвидимо, възможно е да се прояви нежелано поведение, дори да се застраши нечий живот. Наистина звучи страшно, но такава е истината, страшна. Поведението в такива моменти е изключително провокативно – не се поддавайте. Може да бъдете провокирани и да „изтървете нервите си”.

Внимавайте, употребяващите са майстори в манипулацията и лъжите! Старайте се да задържите контрола и потърсете помощ. Следвайте горепосочените стъпки – специалистът ще ви посъветва какво поведение и какви действия трябва да се предприемат. Не се срамувайте, не сте единствените, засегнати от проблема. Нито за миг не потъвайте в заблудата, че можете да се справите сами. Пътят за излизане от такива ситуации е изключително труден, а в повечето случаи без намесата на опитен психолог, а понякога и психиатър,  е невъзможно. Важно е да знаете, че доказана употреба, не винаги означава злоупотреба или зависимост! Това са съвсем различни състояния, които изискват съвсем различен подход, а при последното и лечение!

5. Какво да направя, ако намеря детето си в безпомощно състояние, вследствие употреба на наркотици?

Наркотиците въздействат различно на всеки човек и ефектите им зависят от много фактори – количество, емоционално състояние, среда, в която се употребяват. Ето и конкретни насоки:

• Нормално е да сте разтревожени, но положете усилия и се успокойте. Не изпадайте в паника;
• Концентрирайте се върху настоящия момент;
• Успокойте детето и му говорете с нормален тон;
• Не го плашете, не го стряскайте;
• Кажете му, че го обичате;
• Успокойте го, че това ще отмине;
• Обадете се на 112, дайте възможно най-пълна информация за състоянието на детето и причините за него;
• Не му давайте никакви медикаменти, кафе или други освежаващи напитки, преди пристигането на лекарски екип;
• Осигурете свеж въздух;
• Може да се наложи да го поставите в „съвземаща поза“ – легнало настрани, с главата на една страна, за да не се задуши, ако повърне;
• Потърсете и съберете, ако откриете, остатъци от прахове, кристали, хапчета, течности или тревни смеси, за да ги предоставите на медицинския екип;
• Ако детето ви е в състояние да говори, опитайте да разберете какво е употребило и колко;
• Ако е превъзбудено или халюцинира, отстранете всички предмети, с които би могло да нарани себе си или околните;
• Не го оставяйте само, дори и да сте повикали линейка. Детето ви има нужда от вас по време на това ужасно изпитание.

Още детайлна информация за това какво е добре да знаете при спешен случай, свързан с употреба на различни видове наркотични вещества или алкохол, може да намерите на този линк: https://www.drugsinfo-bg.org/pri-speshen-sluchaj/

6. Къде да потърся помощ, ако детето ми злоупотребява с наркотици?

Ако се съмнявате, че детето ви употребява наркотици, ако имате конкретни доказателства за употреба, ако е налице сериозен проблем с употребата, ако просто искате да получите повече актуална и достоверна информация – има специалисти, които са подготвени за това. Те ще ви информират, ще ви подкрепят, ще ви насочат и ще ви помогнат да осъзнаете, че има решение и има изход от всяка ситуация.

• Спешен телефон 112;
• ПИЦ към ОбСНВ гр. Габрово – телефон 066 / 809 818 ;
• https://www.drugsinfo-bg.org/https://ncpha.government.bg/bg/menu-mentalhealth-programslist-bg / – на разположение е Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта 0888 99 18 66 (в работни дни от 9,00 до 17,00 ч), включително и анонимен чат;

На посочените линкове може да намерите актуален списък на места и програми за лечение:

• https://ncpha.government.bg/bg/menu-mentalhealth-programslist-bg
• https://www.drugsinfo-bg.org/spisak-s-mesta-za-pomosht/

Възможно е отговорите тук да не носят необходимата ви информация или тя да не ви се струва изчерпателна. А може би имате и други специфични запитвания по темата за употреба на психоактивни вещества.  Всички ваши въпроси бихте могли да ни зададете и да получите отговор от специалист по няколко канала:

• Запитване по телефон: 066 / 809 818
• Лично може да посетите офиса на Превантивно-информационен център към Община Габрово – служебен вход на зала „Възраждане“,  ет. 2
• На имейл адрес: osnv@gabrovo.bg

С цел грижа за здравето и живота на младежите и превенция на зависимостите към психоактивни вещества, ви представяме типични и атипични признаци, които могат да подскажат, че детето е възможно да употребява някакъв вид наркотик.

Типични признаци

Това са симптомите, които директно показват, че има употреба, но те обикновено се забелязват и отчитат на по-късен етап, след като употребата е станала редовна. Те могат да бъдат:

• Усещате необикновени миризми, забелязвате петна или белези по тялото, дрехите или стаята на детето;
• Намирате необикновени предмети в стаята му – прахчета, хапчета, кристалообразни вещества, тревни смеси;
• Намирате „инструменти“ за употреба – лулички за пушене, къси парчета от сламки (за шмъркане), други тръбички или навити на тънка ролка банкноти (за шмъркане), дебитни карти с някакъв прах по тях, листчета за свиване на цигари, парчета фолио, игли, спринцовки;
• Детето дава положителни уринни тестове за наркотици.

Атипични признаци са признаците, които биха могли да подскажат, че има употреба, но също така е възможно да са проява на преминаването на детето през кризата на юношеството, т.нар пубертет. Те биват:

Емоционални и социални признаци:

• резки промени в настроението на детето – вълнение, гняв, враждебност, депресия, веселост без ясна и видима причина;
• чувствате го отдалечено, меланхолично и разсеяно;
• внезапни прояви на свръхактивност и изобретателност;
• промяна в музикалните интереси;
• необичайно добре е запознато с „полезните” (медицински)  качества на марихуаната;
• започне да лъже и краде – изчезване на пари и вещи от дома;
• отказва да признае вредните ефекти от наркотиците;
• избягва старите си приятели или хора, които биха могли да го критикуват за промени в поведението;
• води тайни телефонни разговори;
• детето се е отдалечило от старите си приятели, но има нови, с които не иска да ви запознае или да говори за тях;
• отговаря уклончиво, когато го питате къде е;
• губи мотивация и интерес към любими занимания;
• отказ от структурирано свободно време – скитане;
• липса на интерес към лична хигиена и външен вид;
• намалява успехът му в училище, трупа отсъствия;
• безотговорно поведение от типа „другите са ми длъжни“;
• проявява признаци за психично заболяване – параноя, мания за преследване, зрителни, слухови или сетивни халюцинации;
• детето има криминални прояви.

Физически признаци:

• промяна в навиците за спане; отпадналост и сънливост в необичайно време и без наличието на конкретен медицински проблем;
• зачервени очи, разширени или твърде свити зеници, подпухналост под очите, кръгове под очите;
• неясен говор;
• некоординирани движения;
• загуба на тегло; липса на апетит или засилен такъв, особено за сладки неща;
• продължителна хрема и зачервявания около носа без съпровождащи признаци на настинка, поява на кръв в секрета;
• необичайно посиняване на кожата на ръцете или езика;
• зачервяване на пръстите на ръцете, понякога придружено с подуване, сигурен признак за интоксикация на организма.

Зад всяка една проблемна ситуация, преди да възникне, има рискови фактори, които спомагат за нейното случване и протективни (защитни) фактори, които биха предотвратили това.

• Рискови фактори са всички онези обстоятелства и причини, които могат да повишат вероятността младите хора да бъдат въвлечени в рискови поведения, в това число употреба на наркотици.
• Защитни са всички онези обстоятелства и причини, които утвърждават здравословния начин на живот на младите хора и намаляват възможността да бъдат въвлечени в рискови поведения.

Може би ни е трудно да повярваме, че това презадоволено поколение е възможно да скучае или пък да изпитва характерния за възрастните психологически стрес, но това е факт. Желанието за бягство от реалността говори за липса на умения и нежелание за справяне с трудностите, а употребата на наркотици като средство за приобщаване към другите е индикация за недостатъчно развити социални умения. Няма как да не се притесняваме и от това, че характерното за тийнейджърската възраст желание за експериментиране може да отведе детето ни в погрешна посока. Младежите са любопитни, те са жадни да опознаят света, да прекрачат граници, да се борят за своята самостоятелност. Тези млади хора все още нямат отговор на въпроса „Кой съм аз?“ и търсят своята идентичност, оглеждайки се в другите. И някъде там по пътя младият тийнейджър се среща с лесно достъпните и сравнително евтини наркотични вещества. Някои от младежите не устояват на изкушението и пробват, други предпочитат да подминат това предизвикателство. Повечето от тези, които са се престрашили, бързо се отказват, но има и фактори, които могат да допринесат този експеримент да продължи и да прерасне в злоупотреба, а  не рядко и в зависимост.

По-подробна информация за зависимостта като заболяване може да прочетете в статията „Зависимостта – биопсихосоциален проблем“.

Ако детето има ниска самооценка и самочувствие, много вероятно е да има проблеми с общуването с връстници. Ако самите ние не общуваме ефективно с него, ако слушаме без да чуваме какво иска да ни каже нашият тийнейджър, той ще се чувства неразбран и неподкрепен. Ако вършим всичко вместо него и се стремим да го предпазим и спасим от всяка грешка, ние не му помагаме да стане самостоятелна личност, която да се справя с трудностите в живота. Това по-скоро е проява, макар и несъзнателна, за контрол над живота на детето, а такъв тип контрол се отличава от понятието грижа. Рисков фактор може да бъде прехвърлянето на отговорността за нашите неосъществени мечти и натоварването на детето с нашите прекалени амбиции и нереалистични очаквания, които в действителност не отговарят на неговите собствени умения и потребности. Ако не зачитаме, а пренебрегваме или омаловажаваме чувствата и емоциите на нашето дете, ако не го научим да ги разпознава в себе си и в другите, най-вероятно ще започне да ги потиска, да се чувства виновно за това, че чувства. Подобни състояния много лесно биха могли да се развият в негативна посока и детето ни „да намери спасение“ в употребата на наркотици.

По-подробна информация за рисковите фактори може да прочетете в статията „Рискови фактори“.

Превенция означава профилактика, а смисълът на позитивната превенция е да сме информирани за възможните рискови фактори, но акцентът и усилията да бъдат концентрирани върху подсилване на собствения ресурс на личността, за да се защити от риска самостоятелно, т.е. да се подсилват протективните (защитните) фактори на личността.

Няма родител, който да желае детето му да страда. Всеки загрижен и отговорен родител,  изправен пред мисълта, че детето му по един или друг начин може да се сблъска с наркотиците, започва да си задава множество въпроси. Дори и да не откриете конкретни отговори, тук ще ви предоставим информация за превантивни мерки, които могат да са ви от полза.

Семейната среда и възпитанието имат важна и съществена роля за посоката, по която ще поеме животът на детето. Определени действия и поведения от страна на родителите биха могли да изпълнят защитна функция и така да бъде предотвратена употребата на наркотични вещества или алкохол от подрастващите, а в случай, че младият човек се е изкушил да експериментира, да прекрати тази употреба преди тя да прерасне в злоупотреба и зависимост.

Основен защитен фактор е формирането и поддържането на конструктивна връзка родител – дете. Колкото по-рано започне да се изгражда тази връзка, толкова по-ефективна и съзидателна ще бъде тя в процеса на формирането на една здрава и самостоятелна личност. Възпитание, което се основава на правила и последствия, дава сигурност на детето. Не се страхувайте да ги налагате. Вашият тийнейджър ще се бунтува срещу тях и ще се опитва да ги нарушава, но въпреки това наличието им му дава така необходимото усещане за сигурност.

Кой ли не си е задавал въпроса „Как да предпазя детето си?“. Отговорите са простички и са ни добре познати.

 Като участвате активно в живота на децата си. Като се постараете да познавате по-добре техните преживявания, проблеми и потребности, за да ги напътствате, за да правят по-добрите избори в живота, за да вземат по-добрите решения. Като подкрепяте силните им страни. Като се грижите за собственото си духовно и физическо здраве и се стараете вашето собствено поведение да отговаря на това, което изисквате от децата си.

Вие сте способни да предпазите вашия тийнейджър. Бъдете активни, подхождайте с любов и загриженост, повярвайте в уникалността на своето дете, проявете вашата фантазия и творчество, за да откриете решението и стратегията, които най-много да подхождат и на вас самите, защото всяка една личност е  неповторима и има неподозирано голям потенциал. Това, от което има нужда всяко едно дете, е БЕЗОПАСНОСТ, ЛЮБОВ И СВОБОДА. Те имат нужда да чувстват, че вие вярвате в тях и ги обичате. Имат нужда от вашето разбиране, съчувствие и подкрепа.

Нашите съвети:

• Вашето поведение е решаващ фактор, защото вие сте моделът, от който вашето дете се учи.  Децата не толкова чуват какво казвате, а по-скоро гледат какво правите, затова е важно думите ви да съответстват на поведението ви, за да не давате противоречиви послания.
• Знайте, че децата вярват, мислят и казват, че са това, което вие и другите казват за тях и това до голяма степен определя тяхното поведение (огледалния Аз-образ).
• Развивайте емоционалната интелигентност на детето и умението му за емпатия – това е от изключителна важност. Зачитайте, а не омаловажавайте чувствата му.
• Разговаряйте с детето си, изслушвайте го. Търсете чувството и скрития смисъл, който стои зад думите му.
• Помнете, че вашето дете е уникално – не го сравнявайте със себе си или с други деца.

Скъпи родители,

Може би най-голямата отговорност е това да бъдеш родител и съзнанието за това, че в някаква степен частица от бъдещето зависи от теб. Старайте се да бъдете достоен пример за подражание на децата си и хора, които ги е грижа за бъдещето.

Повече за защитните фактори може да прочетете в статията „Защитни фактори“.

Факторите, които повлияват на тийнейджъра да направи избора да не пробва наркотици или след като е удовлетворил любопитството си и е опитал някакво наркотично вещество, да прекрати употребата,  могат да се групират по следния начин:

Защитни фактори, свързани със семейството:

• Възпитание в семейни ценности и традиции;
• Изграждане на конструктивни и удовлетворяващи отношения в семейството, почиващи върху взаимно доверие, грижа, подкрепа и уважение;
• Постоянство и последователност в родителските грижи;
• Изграждане на умения за справяне със стреса по позитивен начин;
• Ясни правила и граници, които да бъдат точно аргументирани, а да не бъдат налагани на принципа „защото аз така казвам“;
• Синхрон между двамата родители по отношение на правилата спрямо детето;
• Търсене, акцентиране и подкрепяне на силните страни, умения и дарби на детето;
• Споделяне на отговорностите и вземането на решения в семейството, съобразени с възрастта и възможностите на детето;
• Възпитаване на умения за самоконтрол – умение да устоява на нуждата от незабавно изпълняване на желанието (импулса) и да отлага удоволствието във времето;
• Зачитане на правото на мнение на детето;
• Подкрепа на стремежа към самостоятелност на младата личност;
• Окуражаване за създаване на пълноценни взаимоотношения извън семейството;
• Насърчаване на участието на децата в извънкласни дейности – спорт, изкуство, доброволчество, като това не бива да става с натиск и принуда, а чрез подходяща мотивация и съобразяване с възможностите на детето;
• Ясни правила и граници по отношение на употребата на алкохол и наркотици.

Защитни фактори, свързани с индивидуалните особености, ценности и нагласи:

• Негативни нагласи по отношение на употребата на наркотици;
• Знания за рисковете, свързани с употребата на наркотици;
• Позитивни взаимоотношения с авторитетите – връстници и възрастни;
• Социална компетентност;
• Участие в алтернативни дейности – конструктивни занимания в свободното време;
• Себеувереност и усещане за благополучие;
• Планове за бъдещето;
• Умения за отлагане на импулса.

Защитни фактори, свързани с връстниците:

• Участие в креативни дейности, които не са свързани с употреба на наркотици;
• Значими и удовлетворяващи приятелски връзки;
• Приятелска среда, която не приема безкритично това, че връстниците им употребяват наркотици.

Защитни  фактори, свързани с училището:

• Позитивни нагласи към училището;
• Свързаност с училището, редовно посещение на училищни занятия;
• Ясни очаквания към академичното представяне и поведение на учениците;
• Позитивен климат в училището като институция;
• Възможност за учениците да участват във взимането на решения относно училищния живот.

„Любопитство” е името на ракетата, с която  младият тийнейджър се втурва да опознава света и самия себе си. Това пътешествие е вълнуващо, полезно и напълно нормално. Едно от нещата, което прави рисково това начинание е фактът, че на пътя на младите хора се изпречват леснодостъпните и не особено скъпи наркотични вещества.

Рисковите фактори са с различен характер и се намират в сложни взаимовръзки. Важно е да се уточни, че това са само предпоставки и наличието на който и да е от тези фактори, не гарантира, че човекът ще употреби изобщо и че в последствие ще се пристрасти към употребата на някакво наркотично вещество или алкохол.

Рисковите фактори, които могат да бъдат предпоставка за употреба на психоактивни вещества могат да се разделят на няколко групи:

Индивидуални рискови фактори:

• Желание за идентифициране с употребяващите връстници;
• Ниско самочувствие;
• Психически разстройства;
• Неустойчивост на стрес и психическа болка и липса на умения за справяне с тях;
• Неспособност за разпознаване, изразяване и контрол на силни емоции и чувства;
• Липса на социални умения;
• Склонност към рисково и агресивно поведение;
• Отчуждение и склонност към бунтарство;
• Отричане на социалните норми и правила;
• Недостатъчни умения за устояване на натиск от средата;
• Отхвърляне от връстниците в ранна възраст;
• Недостатъчна информираност за здравословен начин на живот;
• Детето се движи в среда на употребяващи психоактивни вещества;
• Нагласа, че употребата на алкохол и наркотици е „готина”;
• Липса на усещане за принадлежност към група.

Рискови фактори, свързани със семейството:

• Членове на семейството с история на проблемна употреба на алкохол и наркотици;
• Липса на ясни правила и последствия при употреба на алкохол и наркотици от тийнейджъра;
• Родителите не поставят ясни граници и очаквания относно поведението на детето;
• Емоционална злоупотреба с детето, т.е. използването му за запълване на емоционални нужди на един от двамата родители;
• Недоверие на семейството към външния свят и приятелския кръг на детето;
• Прекалена амбициозност на родителите и поддържане на конкурентни нагласи спрямо връстниците;
• Чести конфликти в семейството, в това число – насилие (емоционално, физическо), пренебрежение и др.;
• Неефективно и недостатъчно общуване с детето;
• Отказ, често несъзнателен, за предоставяне на възможност на детето за самостоятелност;
• Незачитане на правото на собствено мнение на детето – подценяване, подигравателно отношение, неаргументирано отхвърляне;
• Неподходящ контрол или липсата на контрол от страна на родителите. Грижа и контрол са две различни неща;
• Акцентиране върху слабите страни на детето и неуспехите му;
• Консуматорски стил на живот. Презадоволеност на материалните нужди на детето.

Рискови фактори, свързани с училищната среда:

•  Липса на ясни академични и поведенчески очаквания и правила;
•  Липса на чувство за принадлежност към училището;
•  Родителите не са въвлечени в училищния живот;
• Нарушена или неправилна комуникация между родители и учители.

Рискови фактори от обществен характер:

• Лесна достъпност до алкохол и наркотици;
• Неспазване на законовите уредби;
• Норми и правила, които толерират употребата на алкохол и цигари;
• Липса на усещане за принадлежност към обществото;
• Безработица и бедност;
• Недостатъчно силни социални институции;
• Неадекватни медийни и търговски послания и реклами.

Зависимостта е болест с биопсихосоциален произход. Факторите, които са предпоставка за нейното развитие са:

Биологични фактори:

• Генетична предразположеност;
• Биологичните фактори могат да бъдат:

1. Физиологични – специфични особености на конкретния организъм;
2. Неврофизиологични – механизмът на въздействие на самите вещества върху определени структури на човешкия мозък (системата на възнаграждение).

Психични фактори:

1. Личностови характеристики:

• Стремеж към непосредствено удоволствие „тук и сега”;
• Ниска самооценка;
• Ниска издръжливост към стрес;
• Импулсивност;
• Неумение за справяне с неприятни емоции (безпокойство, страх, срам, гняв, тъга и др.) и емоционални състояния (скука, самота, отхвърляне и др.);
• Ценности и нагласи.

2. Неудовлетворени потребности:

• Нужда от любов;
• Нужда от приемане;
• Нужда от себереализация.

Социални фактори:

• Социална среда (семейство, училище, неформална група);
• Поведенчески модели, свързани с употреба на психоактивни  вещества (алкохол, наркотици, хазарт);
• Обществени нагласи към употребата на алкохол и наркотици;
• Стереотипни убеждения (напр.: „всички младежи пушат трева”; „марихуаната лекува …”, „ако вземаш амфети, не се напиваш…“ и др.);
• Социални норми (напр. употребата на алкохол е социално приемлива);
• И др.

Посочените фактори са благоприятстващи, но не и решаващи за възникване на зависимост.

Когато вече е налице, болестта не зависи от:

• Волята на зависимия;
• Качествата на характера и личността му;
• Интелектуалното му равнище;
• Социалния му статус;
• Материалното му положение.

Болният не е виновен за това, че е болен. Той не носи отговорност за факта, че е болен, но трябва да поеме отговорност за своите постъпки и за ремисията си. Основната характеристика на зависимостта е загубата на контрол върху началото и края на упоребата на веществото.

Зависимостта е психично и поведенческо разстройство с хронично-рецедивиращ ход на протичане. Описана е в МКБ-10 (десета ревизиа на Международната класификация на болестите) по следния начин:

„Съчетание от поведенчески, когнитивни и физиологични прояви, което се развива след повторна употреба на определено психоактивно вещество и обикновено включва следните симптоми:

• силно желание за приемане на веществото;
• затруднен контрол върху приема;
• продължаване на употребата въпреки наличието на вредни последици;
• даване приоритет на приема на веществото пред другите видове активност и ангажименти;
• повишен толеранс;
• понякога физиологично състояние на абстиненция.“

При наличие на 3 или повече от гореописаните симптоми, които са се проявили едновременно през последната една година, може  да има съмнение за зависимост, но  диагнозата „синдром на зависимост“ може да се постави единствено от психиатър. Не всички, които употребяват алкохол или наркотични вещества стават зависими, затова е важно да се знае, че дори доказаната употреба на психоактивни вещества не означава, че вече е налице зависимост, но рискът е многозначителен. Дори само употребата на някои психоактивни вещества, без да има зависимост от тях, крие рискове за здравето и живота. Именно тук идва ролята на превенцията и с помощта на знанията за обуславящите фактори,  да се прекъснат пътищата, които биха довели до употреба и зависимост.