Информация за останалите наркотици

Темата за наркотичните вещества е щекотлива. Често е толкова неприятна и болезнена, че отделният човек или общност несъзнателно я отхвърлят и предпочитат да се правят, че наркотиците не са техен проблем, отказват да се информират и неглижират опасностите. Другата стратегия, да се търси информация по всякакви, разнородни по своето естество канали крие не по-малко рискове. Кое прави последния вариант неприемлив и опасен? Някои от източниците могат да съдържат недостоверни и противоречиви данни и твърдения. От друга страна, в информацията предавана от уста на уста се преплитат верни и неверни факти и митове. Те, от своя страна, пречупени през призмите на собствените светогледи и нагласи на преносителя и на получателя на информацията, допълнително се изкривяват на принципа „развален телефон“. Когато става въпрос за наркотични вещества, изкривената информация често е източник на предпоставки за удобно оправдание на употребяващите и объркване и заблуда на близките и на обществото като цяло.

Сама по себе си, информацията не е панацея. Информацията е знание, чиято цел не е да ни научи как да живеем. Тя просто ни дава достатъчно възможности за избор и здрава основа, върху която да стъпим, за да създаваме живота си и да се справяме с трудностите информирано, а не да вземаме решения в условия на неизвестност или на базата на неверни данни.

Наркотици, дрога, психотропни вещества, алкохол, опиати, весели хапчета и мн. други, имат едно общо наименование и то е психоактивни вещества. Както и да ги наричаме, става въпрос за едно и също – вещества, които тихомълком влизат в живота на човека и имат потенциала да го унищожат, повличайки и други животи след себе си. Една от стратегиите, които дават най-добри шансове за победа, е тази да опознаеш врага (противника). Затова, запознайте се кой е той и как манипулира жертвите си – как може да изглежда; откъде идва; с какво подлъгва, за да го харесват; какво обещава; какво крие и не казва; как да разберем, че е дошъл; как и кой може да ни стане съюзник, за да го победим. На тези и на още много други въпроси, ще откриете голям обем информация, ако последвате линковете в материала. А сега към понятията:

Психоактивни вещества (ПАВ), това са всички вещества и субстанции, които, независимо от начина, по който се приемат от човека, оказват влияние върху централната нервна система (мозъка) и върху нейното функциониране. Става въпрос за цял клас от вещества – легални и нелегални. Нелегалните са обект на строг международен контрол и забрани, а за повечето от легалните неслучайно има законно регламентирано възрастово ограничение. Най-често срещаното наименование, което хората използват за нелегалните ПАВ е наркотици.

Наркотик: В българския език думата е навлязла като съществително име, но всъщност narcotic се използва и като прилагателно и затова като синоним може срещнете словосъчетанието „наркотични вещества“. Наименованието наркотик е дошло от състоянията – анестезия или наркоза (narcosis), които предизвикват като ефект определени субстанции. По принцип, хората наричат наркотик почти всяко нещо, което, според тях, предизвиква зависимост. С други думи, неща, без които човек не може. Например: „Ти си моят наркотик, не мога да живея без теб.“, „Работата е моят наркотик.“, „Кафето е наркотик.“. Парадоксално е, че най-рядко понятието се използва, за да се обозначи алкохола, макар че той е на второ място в класификацията на най-пристрастяващите субстанции.

Анестезия (наркоза): Терминът има старогръцки произход и в буквален превод означава „загуба на чувствителност“. От гледна точка на медицината, става въпрос за загуба на чувствителност към физическа болка. При не мединската употреба на наркотични вещества говорим за стремеж към намаляване на физическа и/или емоционална болка и страдание. На този линк ще разбереш по-добре какво имаме предвид.

Дрога: В тълковния речник е посочено като синоним на наркотик, но също така има значение и като „изсушена билка с лекарствено предназначение или за наркотик“.

За да се избегнат недуразумения, считаме за редно да уточним още едно понятие, което ще срещнете и то е злоупотреба. Злоупотреба, в контекста на материала, се отнася за всяка неумерена и неразумна употреба, която води до съществени вредни последствия.

Толеранс:  състояние на присособяване на организма, при което след многократна употреба на даден наркотик, за да се постигне същият ефект е необходимо да се увеличи дозата.

Абстиненция: среща се и под наименованието абситнентен синдром или синдром на отнемането. Абстиненцията представлява съвкупност от симптоми, изразяващи се с болезнени и неприятни проявления на физически и психически дискомфорт. Симптомите се различават при различните типове зависимост и се проявяват известно време след прекратяване на употребата на наркотици или алкохол. Психоактивното вещество става част от биохимическите процеси, по тази причина когато спре приемът му в организма, състоянието на човека се влошава. Това показва, че тялото се нуждае от нова доза, за да може да продължи да извършва процесите към които е свикнало по време на химическата зависимост. Абстиненцията е един от признаците за зависимост. За зависимостта като заболяване може да прочетет повече ТУК.

Всички видове психоактивни вещества (ПАВ), веднъж попаднали в организма, влияят на човешкия мозък и водят до различни по сила и интензитет промени на съзнанието. Това в краткосрочен план се проявява под формата на различни по своето естество реакции – психически, емоционални и физически. В дългосрочен план системната употреба на повечето ПАВ, легални и/или нелегални неминуемо води до някакви негативни последствия – от леки до тежки, а не рядко и до фатални  последствия за физическото и психическото здраве, и не на последно място,  до синдром на зависимост. В десета ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ – 10), утвърдена от Световната здравна организация, са описани  различни „Психични и поведенчески разствойства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества“ (F10-F19)

Въз основа на ефектите и начина, по който въздействат на централната нервна система, ПАВ са обособени в няколко групи със специфични наименования, като самостоятелно всяко едно от веществата в тези групи има свой набор от характеристики, специфични ефекти, опасности и рискове от употребата му. Класификацията може да видите ТУК.

• Стимуланти – веществата от тази група стимулират ЦНС. Ефектите от употребата им могат да бъдат: ускорени сърдечен ритъм и дишане, увереност, усещане за благополучие, намален апетит, стискане на челюстите, скърцане със зъби, разширени зеници, еуфория, енергичност, резки смени на настроението, тревожност, зрителни или слухови халюцинации, параноя, сексуална възбуда и импотентност, потене, гадене, дехидратация, депресия, проява на насилие, високорисково сексуално поведение, увреждане на паметта или психичното здраве, зависимост.

Към тази група спадат: амфетамин и метамфетамин, кокаин, никотин, кофеин, мефедрон, кхат, псевдоефедрин и някои от новите ПАВ синтетични катинони;

• Емпатогени – ефектите им включват: усещане за свързаност и принадлежност, топлина, разбирателство, сексуална възбуда, потене, тревожност, промени на настроението, депресия, енергичност, риск от дехидратация, високорисково сексуално поведение, трудност в достигането на оргазъм, депресия, чувство на празнота.

Към тази група спадат: MDMA (екстази)  и различни нови ПАВ (етилон, метилон, мекседрон и др.)

• Депресанти – потискат една или повече функции на нервната система, което пък води до понижаване на основните функции на тялото – пулс, време за реакция, скорост на осмисляне и др. Ефектите им включват: еуфория, отпускане, увереност, поемане на рискове, загуба на съзнание, кома, смърт, падане на задръжките, гадене, повръщане, зависимост.

Към тази група спадат: алкохол, диазепам, темазепам, алпразолам, GHB и GBL, хлордиазепоксид, габапентин, фенобарбитал, зопиклон, метакуалон, разтворители.

• Опиоиди – ефектите биват: усещане за благополучие, усещане за неуязвимост, топлота, свити зеници, гадене и повръщане, свръхдоза, зависимост, халюцинации, намалено сексуално желание или фертилитет, липса на болка, свръхдоза, тежка психическа и физическа зависимост.

Към тази група спадат: хероин, метадон, бупренорфин, трамадол, кодеин, морфин, фентанил, оксикодон, хидрокодон, опиум, дихидрокодеин.

• Канабиноиди – ефектите то употребата им биват: отпускане, зачервени очи, смях, повишен апетит, намаляване на усещането за болка, загуба на паметта, сухота в устата, усещане за спокойствие, повишен апетит, смях, параноя, тревожност, проблеми с психичното здраве.

Към тази група спадат: канабис и синтетични канабиноиди. Освен на посочения линк, обширна и достоверна информация за канабиса може да получите и в нашата рубрика „Полезна информация“, в която има няколко статии по темата.

• Халюциногени (психеделици) – ефектите включват: усещане за духовна свързаност, загуба на контрол, паника, депресия, страх, изострено възприятие за музика, зрителни или слухови халюцинации, параноя, гадене, мисли за самоубийство, „трипове“, включващи неприятни преживявания. Халюциногените могат да бъдат синтетично произведени в незаконни лаборатории или да бъдат открити в растения и гъби. Те са сред най-старите известни групи ПАВ, използвани заради способността им да променят човешките възприятия и настроение.

Към тази група спадат: LSD, мескалин (в кактуса пейот), псилоцибин (в Магическите гъби), DMT, аяхуаска, ибогаин и др.

• Транквиланти и сънотворни / бензодиазепини – медикаментити от тази група потискат различни функции на централната нервна система. Ефектите могат да бъдат: смущения в говора, нарушена координация, нестабилна походка, световъртеж. Възможни са и парадоксални ефекти, особено когато е налице привикване – свръхвъзбуда и безсъние, падане на задръжките; състояния на опиянение с повишена опасност за себе си и околните. Редовната им употреба водидо синдром на зависимост.

Към тази група спадат: различни видове синтетични лекарствени средства, които се предписват при напрежение, тревожност, страх, безпокойство, безсъние и които по закон са на специален отчет. Те са упойващи, отпускат се само със зелена рецепта и контролът трябва да е много стриктен.

• Дисоциативни анестетици – ефектите могат да бъдат: еуфория, усещане за плаване, отпуснатост, спокойствие, липса на болка, усещане за защитеност и безопасност. Могат да доведат до уязвимост, страх, транс, усещане като че ли човек е в “дупка”, зрителни или слухови халюцинации, дисоциация (процес, който прекъсва връзките между мислите, спомените, чувствата, действията или чувството за идентичност на личността).

Към тази група спадат: кетамин , PCP, DXM ,  етер.

• Инхаланти – невидими, летливи вещества, които се намират в различни продукти, които произвеждат химически пари и вдишването им предизвика различни ефекти, наподобяващи алкохолна интоксикация: възбуда, сънливост, нарушен говор, освобождаване на задръжките, главоболие, гадене, повръщане, загуба на сетивност, загуба на съзнание, раздразнителност, апатия, намалена възможност за взимане на решения, нарушени професионални и социални функции.

Към тази група спадат: различни химични вещества, масово разпространени под формата на продукти, използвани в бита и промишлеността – бои, лакове, разредители, бензин и мн. др.

• Анаболни стероиди – това са синтетично произведени варианти на естествения мъжки полов хормон тестостерон. Създадени, за да се използват в медицината, с тях често се злоупотребява от младите хора в опит бързо и без много усилия, да се стимулира мускулния растеж  и/или физическото представяне и да се създаде атлетичен външен вид. Злоупотребата се изразява в приемане на тези вещества без наличие на здравословен проблем и в дози до 100-ци пъти по-високи от терапевтичните. Стероидите имат различно действие от другите вещества що се отнася непосредствените ефекти върху мозъка. Злоупотребата с тях основно нанася сериозни вреди на физическото здраве, но не рядко се свързва и с  негативни ефекти върху психичното здраве. Възможни са параноидни и крайни усещания за ревност, силно раздразнение и агресия, погрешни идеи и схващания, замъглена преценка, мании.
• Нови психоактивни вещества – другото им наименование, което може да срещнете е дизайнерски наркотици. Те се произвеждат нелегално с цел разработване на субстанции, които леко се различават по своята химическа структура от контролираните наркотични вещества, като същевременно запазват фармакологичните им ефекти. Те попадат в няколко от по-горе изброените категориите. Употребата им крие сериозни опасности, поради постоянно променящия се химичен състав и неяснотата относно въздействието им и вредата, която могат да нанесат на човешкия организъм.

Българското законодателство, чрез Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) дава юридическата дефиниция за наркотик, като класифицира различни ПАВ според степента на риск за общественото здраве. Целта е да се регламентират различни мерки за контрол. Според Закона, веществата, които се класифицират като наркотични, са разделени в три основни групи:

• растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина;
• вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина;
• рискови вещества.

Уважаеми читателю,

наркотици винаги е имало и ще има, несериозно е да мислим, че те ще изчезнат някой ден. Още в древността хората са познавали най-различни растения, които след като бъдат консумирани по някакъв начин, са облекчавали различни физически страдания или пък са предизвиквали мистична промяна на съзнанието – преживявания за връзка с нещо свръхестествено и непознато. Причината за всички тези ефекти е, че в тези растения се съдържат някои от познатите ни днес психоактивни вещества.

В процеса на еволюцията и с развитието на цивилизацията и науката, човекът е започнал да търси начини да извлича от растенията тези вещества, да ги създава изкуствено, да създава техни заместители и да измисля нови. Основната цел на тези търсения е била да се намерят начини за облекчаване на страданията на хората и търсене на лечение на различни заболявания. Ясно е, че едно от основните приложения на наркотичните вещества в миналото е било в медицината. Ето един пример от историята, от който ще добиете представа  за това как след като е било откривано някакво лекарство, често в последствие хората са се сблъсквали с негативните му ефекти и са продължавали търсенията си на начини за справяне с тях.

Опиумът, който се извлича от  опиевия мак Papaver Somniferum,  е познат на човечеството от векове. В античния свят е бил символ на вечния сън. В древността добре са познавали болкоуспокояващите му свойства. Използвали са го за лекарство, за удоволствие и за отрова. Смята се, че лекарството лауданум – спиртен извлек от опиум, е въвено от самия Парацелз през 1530 г. То придобива широка популярност и приложение близо три столетия.  През 1803 г. немски аптекар изолира от опиума в чист вид алкалоид, който нарича морфин, по името на древногръцкия бог на съня Морфей. След изобретяването на спринцовката през 1843 г., първоначалните надежди са били, че инжекциите с морфин биха могли да лекуват пристрастяването към опиум. В последвалите няколко войни морфинът е използван като аналгеник и анестетик, но много скоро стотици хиляди войници са пристрастени към него, като не малка част от тях са го използвали просто да преодолеят нервността, напрежението и следвоенните травми. За лекуване на морфиновата зависимост, създателят на аспирина Хайнрих Дрезер, изобретява дериват, наречен хероин (от немски heroisch – героичен) и го представя като безопасен заместител на опиума, морфина и кодеина. Представянето му в рекламните стратегии тогава като „съвършено лекарство, силно и същевременно безопасно“ днес звучи като абсурдна шега. В края на 30-те години на 20 в. е разработен синтетичния опиат с обезболяващо действие метадон, който започва да се използа за поддържащо лечение на хероинозависимите. Метадонът също е силно пристрастяваща субстанция с много продължителен абстинентен синдром. Важно е да се отбележи, че той не е магическото средство, което ще излекува зависимия от опиати. За тази цел е необходима съпътстваща сериозна терапевтична работа и последващ процес на ресоциализация. На посочения линк може да се запознаете с поредното откритие – негативните ефекти от метадона.

Днес вече всеки човек знае, че почти всяко лекарство има приложение за конкретни симптоми и определени начин за прием, дозировка, противопоказания и нежелани реакции. За съжаление, в нашата действителност сме свидетели и жертви на бързо и агресивно обсебващата ни консуматорска и хедонистична култура. Посланието, което носи тази култура е  – „Удоволствие тук и сега и с малко или никакви усилия, и забрана или недопускане на болка и страдание.“ Човекът, в търсене на щастие и по-добър живот, е изкушен и често в отчаянието си, и огънат под трудностите, прегръща това послание и посяга към психоактивните вещества. И чака веществата да го направят активен… Чака веществата да го усмихнат, те да го отпуснат, те да му решат проблемите, те да подобрят живота му … Но всичко това е илюзия, скъпи читателю! Наркотиците не решават проблеми, те ги създават!

Източници:

Караджов, Юлиян, Наркотиците – почти всичко за тях, Изд. „Дилок“, София 2003

https://www.drugsinfo-bg.org/