Превантивно-информационният център по зависимости към Община Габрово, със съдействието на РУО – Габрово, организира срещи на тема: „Как да предпазим децата си от екранна зависимост“
По време на събитията се представя и видеоматериал – откъси от документалния филм „Екранна НЕ/зависимост“ на Министерството на образованието и науката от януари 2026 г., Сценарист и режисьор: Ники Василев.
Посветен на опасностите от прекомерната употреба на електронни устройства и социални мрежи. В него са включени реални случаи, както и мнения на родители, специалисти и учители по темата.
Проведоха родителски срещи в:
ОУ „Христо Ботев“
ОУ „Иван Вазов“
ОУ „Ран Босилек“
ОУ „Неофит Рилски“
СУ „Райчо Каролев“
СУ „Отец Паисий“
ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ – Габрово
В рамките на срещите родителите получават информация за:
особеностите на детската и юношеската възраст
рисковете от прекомерната употреба на електронни устройства – компютърни игри и социални мрежи
понятието „brain rot“ и неговото влияние върху развитието на децата
начините за превенция и ролята на семейството
„Екраните и тяхното влияние върху децата“ е информационна кампания на ПИЦ – Габрово по повод Деня за безопасен интернет. Тя стартира през месец февруари с членовете на клуб „Активни родители“ към ПИЦ – Габрово.
Целта на инициативата е да подкрепи родителите в изграждането на здравословни навици и дигитален баланс при подрастващите.
Чуйте повече във видеото.
„Екраните и тяхното влияние върху децата“-информационна кампания на ПИЦ-Габрово по повод деня за безопасен интернет
Вече повече от 20 години всеки втори вторник на февруари се отбелязва международният ден за безопасен интернет. Под мотото „Заедно за един по-добър интернет“ институции и организации в над 180 държави организират ежегодно различни кампании и инициативи за повишаване на информираността за рисковете, които крие за децата безкритичната и прекомерна употреба на електронни устройства.
Тази година Превантивно-информационен център – Габрово провежда информационна кампания сред родители, като насочва внимание върху темата за влиянието, което оказват екраните над развитието на децата.
С подкрепата на РУО-Габрово са организирани срещи на родители на ученици от 5-7 клас във всички училища в града, за да бъдат представени и дискутирани промените, които настъпват в психичното здраве – стрес, тревожност, раздразнителност, дефицит на вниманието, изолация; физическите последици като проблеми със съня и зрението, затлъстяване, главоболие; нарушенията в социалните умения, риска от пристрастяване и др. Кои са най-честите родителски грешки, как могат да бъдат избегнати капаните в интернет, кои са работещите стратегии при комуникацията с подрастващите и как да ограничим екранното време без да отричаме ползите от интернет са сред водещите акценти в разговорите с родители.
Срещите се провеждат по предварително изготвен график, като първата такава тематична среща е с членовете на клуб „Активни родители“ към ПИЦ-Габрово.
11 февруари – Международен ден за безопасен интернет
Международният ден за безопасен интернет се отбелязва всяка година с различни кампании и инициативи за повишаване на информираността относно рисковете, които крие „животът“ във виртуалното пространство – онлайн тормоз, финансови престъпления, сексуални посегателства, както и опасности, свързани с формиране на различни зависими поведения – хазарт, екранна зависимост, нелегална търговия на изделия, съдържащи психоактивни вещества и др. Всички те оказват пагубно влияние върху психичното здраве, а най-уязвими са децата и младежите.
За да бъде привлечено вниманието на младите хора върху необходимостта от разумно, отговорно и осъзнато пребиваване във виртуалния свят, ОбСНВ и ПИЦ-Габрово отбелязват Деня за безопасен интернет чрез провеждането на широка кампания под надслов „Мозъкът не подлежи на рециклиране. Пази оригинала!“.
С партньорството на фирма „Си Вендинг Спот“ – гр. Габрово 50 000 чаши за еднократна употреба, брандирани със слогана на кампанията, ще бъдат заредени в над 100 вендинг-машини за топли напитки, ситуирани на места, привлекателни за учениците и младите хора – в районите на спортни обекти, учебни заведения, паркове и др. С инициативата организаторите целят да провокират потребителите да отделят поглед от екранните устройства и да преживеят удоволствието от споделеното с приятели време в реалността.
Припомняме, че полезни информационни материали, свързани с виртуалната безопасност на децата и младежите, както и с ефективните начини за превенция на онлайн престъпленията, са публикувани в електронния бюлетин, подготвен от ПИЦ-Габрово в рамките на миналогодишната кампания за безопасен интернет, който е достъпен за свободно ползване тук.
Интернет безопасността или „Кой е срещу мен в мрежата?“ – тема в аванс
Броени дни преди началото на месеца, посветен на безопасното поведение в интернет, в Габрово гостуваха експерти от дирекция „Киберпрестъпност“ в ГДБОП, за да разговарят с ученици от местни гимназии по темата за опасностите във виртуалния свят.
Инициативата е част от националната превантивна програма на МВР „Предпазване на младите хора от престъпления“ и се осъществи с подкрепата на Превантивно-информационен център – Габрово.
Експертите се срещнаха с дванадесетокласници от ПТГ „Д-р Никола Василиади“ и ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ и запознаха младежите с най-честите престъпления, извършвани в интернет пространството: виртуално блудство и изнудване; компрометирана кореспонденция; кибер тормоз и др. , както и начините за защита и предотвратяване на подобен род престъпни деяния. Засегната бе и темата за онлайн продажбата на вейп устройства с неясно съдържание и за рисковете, които крие употребата на изделия с неустановен състав и произход.
„Важно е да сме информирани – заявиха специалистите – защото дигиталната култура е имунната система на нашата виртуална самоличност“.
Припомняме, че полезни информационни материали, свързани с виртуалната безопасност на децата и младежите, както и с ефективните начини за превенция на онлайн престъпленията, са публикувани в електронния бюлетин, подготвен от ПИЦ-Габрово в рамките на миналогодишната кампания за безопасен интернет, който е достъпен за свободно ползване тук.
Ученици от Габрово участваха във форум театър по повод Световния ден на психичното здраве
Спектакълът „Цветни сенки“ на ТСФ „Цвете“-гр. София бе представен пред ученици от гимназиалната образователна степен в Габрово.
Актьорите от театрално-социалната формация увлякоха публиката с талантливата си игра, а реалните житейски ситуации, които са в основата на сюжета, накараха младежите да се впуснат в търсене на възможни и безопасни алтернативи на рисковите поведения.
Събитието имаше за цел повишаване информираността на младите хора по теми, свързани с проблемите на психичното здраве, част от които се дължат на употребата на психоактивни вещества.
Гостуването на форум постановката е по инициатива на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и Превантивно-информационния център към Община Габрово, с подкрепата на РУО-Габрово, и е по повод Световния ден на психичното здраве.
ФОРУМ ТЕАТЪР „ЦВЕТНИ СЕНКИ“ ГОСТУВА В ГАБРОВО ПО ПОВОД СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ
По повод Световния ден на психичното здраве Местната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни и Превантивно-информационният център към Община Габрово организират представяне на форум театрален спектакъл „Цветни сенки“ на театрално-социална формация „Театър Цвете“ – гр. София. Представлението е насочено към предотвратяване на употребата на наркотични вещества и на последващите от нея здравни рискове.
Форум театър „Цветни сенки“ е вълнуваща театрална игра, в чиято първа част актьорите представят на публиката проблем, свързан с употребата на наркотици. Във втората част публиката взима активно участие, давайки предложения за изход от трудната житейска ситуация. А най-интересно става на финала, когато се разгаря дискусия, водена от актрисата Екатерина Казакова – дали главната героиня Албена е можела да откаже, кога е можела да спре, кой е можел да й помогне?
Форум постановката е насочена към ученици от гимназиална образователна степен и предоставя възможност на публиката да преживее в безопасна среда различни модели на поведение в евентуални проблемни ситуации. Превенцията по метода “учене чрез преживяване“ е изключително въздействаща и ефективна, тъй като активно въвлича зрителите в намирането на алтернативи на рисковите поведения.
Спектакълът ще бъде представен на 11 октомври /петък/, от 15.00 ч., в зала „Възраждане“. Има само едно условие, за да присъствате – да сте навършили 13 години.
Вход свободен.
Дигитална брошура по киберсигурност
Как да се защитим в случай на кибер атака? Знаем ли как да се предпазим и към кого да се обърнем за помощ?
Прочетете повече информация по темата в Дигиталната брошура по киберсигурност:
Брошурата е създадена в рамките на проект № 2023-1-BG01-KA154-YOU-000140292 „Повишаване на дигиталната грамотност при младежите с цел превенция на киберпрестъпленията“,финансиран от програма Еразъм + на Европейския съюз.
инсп. Емил Илиев – ГДБОП-МВР: Повечето родители, чиито деца са станали жертва на онлайн престъпления, не са подозирали какво може да се случи с тях
Понятието „кибертормоз“ все по-често е във фокуса на общественото внимание, но като че ли остава неясно за широката аудитория. Какво представлява онлайн тормозът?
За съжаление в българския наказателен кодекс все още липсва дефиниция на понятието „кибертормоз“.
Кибертормозът е тормоз чрез дигиталните технологии. Може да се случи в социалните мрежи, платформите за съобщения, платформите за игри и през мобилните телефони. Това е повтарящо се поведение, целящо сплашване, ядосване или засрамване на потърпевшите. Примерите включват:
разпространяване на лъжи или публикуване на неприлични снимки на някого в социалните мрежи;
изпращане на обидни съобщения или заплахи през платформите за съобщения;
изпращане на злонамерени съобщения под чужда самоличност на други хора.
Кибертормозът много често се среща сред учениците, като извършителите не осъзнават какво точно извършват. Приемат действията си за шега. По характера си той има същата сила като физическия тормоз, като понякога отзвукът е в пъти по-силен.
Проблемът засяга хора на различни възрасти, но нека се фокусираме върху риска за децата и младежите. Националният център за безопасен интернет отчита рекорден ръст на сигналите, получени на Горещата линия за докладване на вредно съдържание и онлайн престъпления срещу деца през миналата година – общо 46 359. На какъв вид посегателства стават най-често жертва?
С Центъра за Безопасен интернет работим отлично от години. В нашата компетентност като сектор, борещ се с престъпленията срещу деца в Интернет, е да разкриваме сексуалната експлоатация на малолетни и непълнолетни, блудствените действия спрямо деца в Мрежата. В тази връзка до Дирекция „Киберпрестъпност“ достигат сигналите, за които има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. По тях се извършва проверка и материалите се докладват към съответната прокуратура.
Светът на интернет е необятен и безспорно привлича интереса на подрастващите, а използването на смарт устройства е повече от лесно. Децата боравят с тях от най-ранна възраст. Каква е Вашата позиция по отношение на ранното пристъпване през прага на виртуалния свят?
Повечето деца в днешно време израстват с телефон в ръка. За тях е естествено да си направят регистрация в различните сайтове. Макар и повечето от социалните мрежи да искат задължително потребителите да са пълнолетни при регистрация, тази тенденция със сигурност ще се засилва. В тази връзка е нужно изграждането на доверие между децата от една страна и родителите и учителите им. Да може подрастващите спокойно да споделят с възрастните какво им се е случило и да не се притесняват от осъдителни коментари.
Отчитате все по-ранна възраст при децата, жертви на киберпосегателства, но днешният начин на живот е немислим без интернет – и в училище, и в свободното време, децата използват смарт устройства. Вашият съвет към тях?
Съветът ни е изграждане на дигитална киберхигиена от ранна детска възраст. Да знае всеки човек, който има достъп до интернет, основните правила за безопасност. Да не отваря съмнителни имейли, да не споделя паролите си, да ги сменя често, да не влизат в съмнителни сайтове и т.н. На скоро излезе по кината филмът „Киберпрестъпност“, който показва нагледно какви проблеми се крият в мрежата и до какво могат да доведат. Препоръката ми е да го изгледат всички и от там насетне да се опитат да се осведомят за актуалните проблеми с киберпрестъпленията. На страницата ни в социалната мрежа „Фейсбук“ – „Киберпрестъпност“ споделяме много информация за актуалните измами и методите за защита. Достатъчно е човек да я следи и да спазва съветите за безопасност.
Случаите, по които работите, са свързани с деца, имали смелостта да споделят за проблема. Част от потърпевшите обаче не предприемат нищо от притеснение или от незнание към кого могат да се обърнат за помощ. Какво бихте ги посъветвали?
Бих посъветвал всеки човек, станал жертва на компютърно престъпление, да потърси помощ. В крайна сметка – станалото, станало. Не може човек да живее с грешките си цял живот. Особено в случаите, в които е извършено сексуално посегателство спрямо дете, това означава, че има и други пострадали. Информирането на полицията за проблема би спомогнало за разкриването на извършителя и предотвратяване виктимизирането на други деца. Проблемът е огромен. Латентната престъпност е изключително висока. Проблемът идва и от това, че децата не осъзнават, че са станали жертви на компютърни престъпления. Жертвите на компютърни престъпления могат да се обърнат към нас като посетят сайта ни www.cybercrime.bg, на който има много полезна информация, имейл за подаване на сигнал и телефон за връзка при нужда от консултация с експерт. Съветът ни е да не действат спонтанно и да вземат прибързани решения, а да се консултират с наш експерт и доверен близък.
Безспорно ключова роля в предотвратяването на този вид посегателства имат родителите и учителите. Как те биха могли да бъдат в подкрепа на децата за органичаване на риска от попадане в подобни ситуации?
За съжаление забелязваме, че много от родителите и учителите не са запознати в цялост с престъпленията в Интернет. На първо място е нужно изграждането у тях на киберхигиена и осъзнаване аспектите на престъпленията. Първата стъпка към справянето с един проблем е осъзнаването му. Повечето родители, чиито деца са станали жертва на престъпления, не са и подозирали какво може да се случи с децата им. Те разсъждават така сякаш щом детето е до тях, всичко е наред. Само че това не е така. Повечето от децата, станали жертва на „сексторшън“ са били в домовете си, докато са общували с непознатите. До такава степен са били манипулирани, че от страх не са говорили с близките си и покорно са се подчинявали на извратените желания на насилника. Ако те знаеха за проблема и опасностите в мрежата, дори да се опита да се свърже с тях сексуален насилник, щяха да потърсят помощ и да не се стигне до извършването на престъпление.
Реално превенцията на тези престъпления не е сложна. Трудния момент е, че докато не се случи някакъв проблем, хората не желаят да се информират по темата. Ако децата спазвате спазват следните правила:
1. Да не се доверяват на непознати лица.
2. Да не се сприятеляват с непознати профили.
3. Да ползват силни пароли.
4. Да не влизат в непознати сайтове.
5. Да не отварят непознати линкове.
6. Да спазват дигитална хигиена*.
7. Да спазват добър етикет на поведение.
8. Да не обиждат и тормозят съучениците си.
9. Да внимават какви снимки споделят – всичко, качено в интернет, не може да бъде премахнато, следите остават завинаги;
шансовете да станат жертви на престъпления в Интернет са минимални.
В заключение ще отбележа, че децата са най-уязвимата група в обществото ни и наш дълг е да ги опазим. За целта е нужно на разбираем за тях език, с достъпни примери, да им обясним как да защитят себе си.
Още полезна информация по темата може да намерите тук:
Да изгледате това видео, в което нагледно се развиват два случая на сексуално насилие над деца, които са общовалидни навсякъде:
Емил Илиев е инспектор в Дирекция „Киберпрестъпност“ към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – МВР, работещ по линия „Противодействие сексуалната експлоатация на деца в Интернет“.
Интервюто е част от е-бюлетин „Реалните опасности във виртуалния свят на децата“, подготвен от ПИЦ-Габрово в рамките на информационна кампания „Заедно за по-добър интернет`2024“.
инсп. Стефан Халкин – ГДБОП, гр. Габрово: Киберпрестъпленията, които регистрираме в Габрово, не са по-различни от тези в страната. И тук отчитаме тревожна тенденция на намаляване на възрастта на пострадалите деца.
Каква е ситуацията в Габрово по отношение на киберпрестъпленията, свързани с деца и младежи?
Киберпрестъпленията, които регистрираме в Габрово, не са по-различни от тези в страната. И тук отчитаме тревожна тенденция към увеличаване на броя извършени престъпления, както и на намаляване на възрастта на пострадалите деца. Наблюдаваме и спад на възрастта на лицата, извършващи киберпрестъпления, като имаме случай на малолетен извършител. Почти всички видове престъпления вече се извършват и през интернет, но като изключим имуществените, голяма част от сериозните случаи, които разследваме, са свързани с детска сексуална експлоатация. Мнго хора погрешно смятат, че този вид престъпления се случват някъде далеч и те не могат да пострадат. При последния ни случай жертва на сексуален тормоз беше дете от Габрово, на възраст 9 години, като насилникът се е свързал с него чрез приложението „Viber“. Детето е добър ученик, с интелигентни и възпитани родители, с нищо по-различно от съучениците си. Надявам се то да се възстанови от травмата, защото всички знаем, че първите сексуални изживявания са от изключителна важност за формиране на личността.
Светът на интернет е необятен и безспорно привлича интереса на подрастващите, а използването на смарт устройства е повече от лесно. Децата боравят с тях от най-ранна възраст. Каква е Вашата позиция по отношение на ранното пристъпване през прага на виртуалния свят?
Моите лични убеждения няма да се харесат на децата, имам предвид най-малките. Мисля, че повече сигурност за тях означава повече ограничения. През годините работа по различни случаи, се убедих, че неукрепналата психика на хлапетата е твърде податлива на манипулации. Най-малките трудно различават кое е правилно или кой им е приятел, което обикновено е съчетано с увереност, че могат да се справят с всичко. От друга страна, поставени под натиск на насилник, лесно се огъват и са готови да изпълнят буквално всичко. А въпреки измененията в поведението им, често родителите разбират за проблема твърде късно. Като казвам най-малките, имам предвид малолетните деца на възраст до 14 години.
Отчитате все по-ранна възраст при децата, жертви на киберпосегателства, но днешният начин на живот е немислим без интернет – и в училище, и в свободното време, децата използват смарт устройства. Вашият съвет към тях?
Важно е как ще се представят за тях заплахите в интернет, защото те трябва да се чувстват в безопасност навсякъде. Те имат нужда от самостоятелност и от лично пространство, затова в подходяща форма трябва да им се обясни защо трябва да бъдат наблюдавани и проверявани в интернет. Като съвет искам да им кажа да не създават никакво аудио или видео съдържание, от което биха се срамували в бъдеще, и да споделят с родителите си.
Как учителите и родителите биха могли да бъдат в подкрепа на децата за органичаване на риска от попадане в подобни ситуации?
Родителите трябва да знаят какви са рисковете за децата им в интернет. Те много лесно могат да се запознаят с темата, например от сайта www.safenet.bg, където статиите са добре развити, а материалите, които се публикуват – актуални. Родителите трябва да знаят какво прави детето им, докато е на компютъра или с телефона си, както и да им помогнат да изградят умения за общуване и боравене с огромното количество информация. Родителите на най-малките могат да ограничат телефонните обаждания от непознати на устройството на детето – това става с една отметка в настойките на телефонния апарат. Приложения като „Viber“, „Messenger“ и „Facebook“ са много удобни за връзка с родители, роднини и близки, но не случайно при регистрацията им се изисква навършено пълнолетие и това е, защото не може да се ограничи общуването с непознати. На практика съветваме децата да не разговарят с непознати на улицата, а много родители допускат абсолютно непознати, и то анонимно, да общуват с децата им, най-често представяйки се за дете от другия клас. Много родители не знаят за инструменти като приложенията за родителски контрол и как те функцинират. Например платформата „Microsoft Family Safety“, приложима за персонален компютър, изпраща на родителите седмичен отчет, под формата на съобщение, съдържащ информация за използвани приложения и времетраене, както и всички направени през детския профил търсения, посещавани уеб сайтове и екранно време по дни. Самата платформа ограничава съдържанието според вписаната възраст на детето в профила му. Настройката е изключително лесна, като при създаване на профил за детето в Microsoft трябва да се посочи рождената дата и профила на родител и да се следват посочени стъпки. С подобни инструменти лесно се настройват и мобилни устройства.
Притеснителен е фактът, че много учители също не осъзнават някои от рисковете за децата. Например наблюдавам практика учители в начална степен да общуват с учениците си в създадени от тях групи в приложението Viber или в Messenger, което носи риск всеки непознат да общува или изпраща съдържание на ученика.
А учителите, и най-вече класните ръководители, в повечето случаи са авторитети за децата и могат да са полезни като разговарят, например в часа на класа, за опасностите, които крие интернет.
Интервюто е част от е-бюлетин „Реалните опасности във виртуалния свят на децата“, подготвен от ПИЦ-Габрово в рамките на информационна кампания „Заедно за по-добър интернет`2024“.
Марияна Георгиева – образователен експерт: Ограниченото присъствие на децата във виртуалните мрежи не е ограничаване на някакво тяхно право, а поставяне на здравословни граници
1.В последните години проблемът с онлайн тормозът сред ученици става все по-сериозен, какви са според Вас причините?
Действително младите хора прекарват много време в онлайн пространството, а ние – възрастните, нямаме достатъчно познания за регулациите в него и за механизмите на контрол. Голяма част от света на децата и младежите вече се е пренесъл във виртуална среда, а ние, като възрастни, изпитваме трудности да им бъдем максимално полезни, тъй като нямаме опит във виртуалния свят от нашата си младост. Какво може да кажем за тези, които проявяват агресия в онлайн пространството – те разчитат на виртуалния образ, на липсата на ясно определените граници, които дава общуването очи в очи, и на анонимносттта, чрез която можеш да се представиш за всеки друг. В интернет човек няма ясна идентичност, няма ясни корективи, няма някой, който да каже „Ти не си такъв човек! Аз те познавам – ти не се държиш по този начин!“. Усещането за анонимност действа освобождаващо на най-негативните черти на личността. И наистина сериозният проблем е, че децата, които са по-отворени към виртуалния свят, не си дават сметка какви заплахи дебнат в онлайн пространството. Факт е, че сигналите за откраднати профили, за ползване на чужди такива, за обиди през други профили и др. зачестяват. Ето защо има смисъл от такива широки превантивни кампании, които да разясняват ясно механизмите на действие, когато нещо притеснително се случи във виртуалния свят. Децата трябва да бъдат информирани и да знаят как да действат, ако попаднат в подобни ситуации. Ние, възрастните, като че ли подценяваме проблема, най-малкото защото прекарваме по-малко време в интернет, а и защото все пак, през годините, сме изградили защитни механизми, с които да се пазим. При децата, поради крехката им възраст, такива механизми все още няма.
2.Каква е ролята на училището в процеса на овладяване на проблема и на неговото предотвратяване?
Доколкото познавам учебните програми, тези въпроси се засягат в отделни предмети. Но не бих могла да кажа със сигурност дали темите са като част от общия учебен поток и дали самите учители са достатъчно подготвени да отделят внимание на тези проблеми и да подготвят децата. Мисля, че българското училище е натоварено с прекалено много неща, за да може да отдели време за всяко едно от тях и то толкова достатъчно, че да успее да формира умения за предпазване на децата и от опасностите в интернет.
3. Вашите препоръки към учителите? Да разпознават кои са приоритетите на сегашното поколение и когато имат възможност, интегрирано, в самите програми, да работят за развиване на умения у децата и за справяне с предизвикателствата на интернет.
4.Съветът Ви към родителите?
Да говорят по-често с децата си и самите те да се стремят да опознават по-добре виртуалния свят. Да поддържат жива връзка с детето, за да знаят в какви мрежи то функционира и какво публикува в тези мрежи. Да не се притесняват да ограничават присъствието на децата си във виртуалните мрежи – това не е ограничаване на някакво право на детето, а поставяне на здравословни граници.
5. Съветът Ви към децата, за които интернет и изключително привлекателен?
Човек не се отказва лесно от неща, които са му приятни и които са атрактивни, но все пак да внимават с кого разговарят, а при някаква форма или дори усещане за обида или за манипулация, да сигнализират възрастните. Добре е да имат предварително създаден, с помощта на близките, набор от възрастни хора, към които да могат да се обръщат при нужда. И с тази мрежа от близки да споделят въпроси и теми, които ги вълнуват и които са свързани с пребиваването им във виртуалния свят. Да бъдат открити и да не премълчават, особено ако някаква неприятна за тях информация бъде разпространена в интернет. Да не се страхуват или срамуват, а веднага да споделят проблема, за да могат възрастните да реагират адекватно и да сигнализират компетентните органи.
Сигнал за онлайн тормоз може да бъде подаден към всяка Областна дирекция на МВР, както и на Националната телефонна линия за онлайн безопасност за деца: 124 123.
Марияна Георгиева е образователен експерт с трайни интереси в сферата на качеството в средното образование и професионалното развитие на учителите. Провеждала е изследователска работа във Великобритания, Германия и Австрия. Разработва анализи и проекти, свързани с качеството в образованието, социалното включване и управление на многообразието. Работила е с организации като ПРООН, УНИЦЕФ- България, Съвета на Европа, Тръста за социални алтернативи
Интервюто е част от е-бюлетин „Реалните опасности във виртуалния свят на децата“, подготвен от ПИЦ-Габрово в рамките на информационна кампания „Заедно за по-добър интернет`2024“.
