ДЕМОНИТЕ В ГЛАВАТА НА ЗАВИСИМИЯ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗВАДЕНИ НА БЯЛ СВЯТ БЕЗ ОТПРАВЯНЕ НА ОБВИНЕНИЯ

Н. живее без алкохол вече 9 години, има щастливо семейство, работа, която харесва и пълноценен живот.

„Здравейте! Изключително съм благодарна за получената възможност да се представя като жена, преодоляла тежката си зависимост към алкохола. Дълги години не разбирах, че това е болест на тялото и ума, и представлява много по-сериозен проблем, отколкото можех да проумея със собствения си ум.

Тъй като няма живот, който да е успешен, да не кажа и дори сравнително добър, ако е придружен със злоупотреба, аз самата исках повече от всичко да се справя с проблема си, но не успявах за дълго. Постепенно слизах надолу по социалната стълбица и стигнах до деморализация. Въпреки че съм израснала в „нормално“ семейство, без родителите ми да са разведени или да имам материални проблеми, въпреки че имам чудесен житейски старт, завършвайки с отличен успех елитни учебни заведения, аз явно търсех нещо повече в опиянението, получавано при употреба на алкохол. Вследствие станах негодна майка и съпруга, както и работник, и загубвайки едно по едно доверие, материална и социална сигурност, пиех все по-тежко. Истински се опитвах да се въздържам от пиене, но успявах за кратко и тъй като животът ми се струваше твърде тежък и несправедлив, отново започвах да пия, за да избягам в забрава. Търсех помощ всякаква и я получавах временно.

Когато на 46 години пристъпих в групите за взаимопомощ на Анонимни алкохолици, аз разбрах, че това състояние на ума е болест и е вписано като такава в световния регистър на болестите. АА ми показаха как да се справям с умственото си невъзприемане на света, с чувствата, породени от това, и с физическите реакции на тялото, пак следствие от това, ден по ден. Сега живея без алкохол вече 9 години и животът ми е напълно преобразен. Сега се чувствам пълноценна, здрава и всичко има смисъл. Видях и много други хора, които дойдоха след мен в редиците на АА, и с тях се случи същото. От жалки и безполезни, ние станахме силни, независими и достойни хора“.

Вие сте консултант с личен опит в сферата на лечението на алкохолизма и имате задълбочени наблюдения над спецификата на това заболяване. Тъй като поводът за нашия разговор е празникът на жените – Осми март, нека започнем от това – различава ли се алкохолизмът при жените от този при мъжете и по какво?

В нашето движение ние не се наричаме „консултант“, защото в АА всички сме хора с общ проблем. Никой не е повече от друг, а би могъл само да има повече опит от друг. Аз съм получила моя свободен живот безплатно и помагам на други, потърсили помощ за проблема си безплатно с голяма готовност, защото така помагам на себе си. Това е основен принцип на АА. Относно това дали алкохолизмът при жените е различен от този при мъжете, бих могла да кажа, че има телесни разлики, свързани с метаболизма. Опитът сочи, че една жена започне ли да пие прекомерно, се превръща по-бързо в алкохолик. От друга страна социално е много по-неприемливо жена – пияница, т.е. морално е неприето и подлежи на по-силно осъждане, а оттам – прикриване на болестта и самозаблуда.

2. С какво се сблъсква една жена, попаднала в капана на алкохолната зависимост? Даваме ли си сметка като общество колко тежка е социалната стигма?

Жената според мен е съвсем различна биологично от мъжа и оттам инстинктите са й различни. Тя е устроена да се грижи за семейното гнездо, да ражда деца и да бъде емоционален стабилизатор. Устроена е да бъде по-устойчива емоционално, за да осъществява тази си роля. Освен това тя има по-слаба физическа сила. Заради това тя изгражда различни начини на манипулация, за да съхрани своето оцеляване. Така тя често се превръща в жертва на останалите членове от семейството, в работата си, в обществото. За да не предизвиква пълно отхвърляне, т.е. неосъществяване на плановете си, тя става много по-манипулативна и по този начин не толкова достойна в очите на другите. И всичко това бива придружено с употреба, защото въздействието на наркотика (алкохол в случая) дава временно изключване на болката от борбата. Тя се бори и пие, за да получи енергия, която й липсва. Така тя се превръща в нелицеприятен субект. И никой не се сеща, че това е болест като всяка друга. Злоупотребата не се приема като болест и това е породено от липса на информираност. За мен във всяко семейство има действащ или потенциален алкохолик.

3.Каква е ролята на семейството и близките в борбата за излизане от капана на алкохола?

Много голяма е ролята и е много голяма неспособността да бъде оказана правилната помощ. Изключително много е необходима информираност за този проблем, но за съжаление той е в положение да бъде избягвана от обществото темата и да се прави, че не съществува.

Много пъти семейството оказва „мечешка услуга“ на болния близък, защото виждайки го, че не е на себе си, започва да се грижи повече и да контролира поведението му. Най-често помощ в АА търсят близките на алкохолика, защото те трезво отстрани виждат проблема, но самите те не са готови да бъдат крайни в действията си. Те страдат от прекалена гузна съвест и усещане за важност за страдащия близък. Те го възприемат като „нормален“, но той не е. Ако той е започнал да злоупотребява редовно, той вече не е в графата на нормално реагиращите. Те „се връзват“ на обещанията му и след това се разочароват, и след това пак прощават. Тази агония често свършва със смъртта на някой от тях вследствие заболяване. Много често майката или бащата на алкохолика преждевременно умират, преди самия алкохолик. Много полезно, показва опитът, е когато някой близък постави крайни условия пред алкохолика и го заведе в АА или свърже с някой от АА. В България съществува и групи за взаимопомощ на съзависими и те се наричат Ал Анон.

4. Какъв вид професионална помощ и подкрепа може да потърси една жена с проблемна употреба и има ли значение дали ще се обърне към мъж или жена-специалист?

Би ни се искало Службите за превенция в общините и други държавни институции да имат повече знания относно групите за взаимопомощ и да изградят форма на сътрудничество, защото обикновено страдащите търсят професионална помощ. Аз смятам, че груповата терапия на хора с еднаква зависимост дава безценен резултат, защото страдащият не се чувства различен толкова много. Той самият отдавна изпитва много силна вина и самосъжаление и обикновено не иска да говори за това. В групите на АА и НА, когато е сред „свои“, той обикновено започва да споделя проблемите си. И това е съвсем естествен процес, който е залегнал в множество групови занимания по интереси или необходимост. Затова ние от тези групи изключително се радваме на интерес към нас. Имаме изградена структура, комитет за връзки с обществеността и много други, които вършат работата си във връзка с нашата единствена цел – да предаваме посланието си за живот на тези, които все още страдат.

Относно пола на специалиста не бих могла да изразя конкретна препоръка, стига да се получи тясно сътрудничество с групите за взаимопомощ. Ние в АА имаме правило жена да работи с жена и мъж с мъж. Но това е поради влизането в много тесни взаимоотношения и споделяне на лични истории. По този начин се избягва развиване на съзависимост, което пречи на оздравителния процес.

5. На територията на община Габрово, за съжаление, няма групи на АА. Най-близко е именно във Велико Търново. Разкажете повече за опита си в АА. Каква подкрепа може да намери една жена с алкохолен проблем при Вас? Как да се свържат с Вас?

Ние силно се надяваме да се изгради такава група и бихме положили всички усилия да съдействаме за това. Във Велико Търново нямаше група също. Тя се създаде през 2015 г. Това се е случвало навсякъде и продължава да се случва. Когато аз дойдох в АА през 2012 г., в София имаше само две групи, а сега са осем. Ние сме тези, които можем да направим това. В нашата група са търсили помощ хора с алкохолен проблем от Габрово, но поради отдалечеността, са спирали да ни посещават. Има и хора, търсили помощ от Севлиево.

Моят път в АА е дълъг и не бих могла да го опиша в едно кратко резюме. Аз дойдох изтрезняла от клиника, защото в тази клиника имаше практика хора от АА да правят посещения и да разговарят с пациенти с алкохолен проблем. Видях, че те са хора със значителни професии, облечени добре, усмихнати или с една дума – привлекателни. Пожелах да опитам пътя им. Оттогава не съм изпила и глътка алкохол и животът ми е почтен и щастлив. Омъжих се, имам работа, която ме удовлетворява, децата ми ме обичат и всичко е повече от добре в сравнение с тъмата, объркаността и безнадеждността от живота ми, състоящ се от спиране на употреба, кратки периоди на трезвост и отново алкохол. Това беше един продължителен омагьосан кръг. Естествено не се случи всичко това веднага в АА. Имах много трудности със стари нагласи, инстинкти и очаквания, но никога не съм се откъсвала от обществото на АА. Там са и моите най-добри приятели. Сега продължавам да бъда активен член на братството и правя това, което мога и за това да има къде да отиде и нероденият алкохолик. Животът ми смислен и удовлетворен. Преминавам през житейските проблеми без алкохол и това винаги ме прави победител.

Подкрепата, която можем да дадем, е изслушване и разбиране на проблемите на жената, както и съвет как да се справи с тях без алкохол. Няма нищо по-ценно от това да не се чувстваш сам, различен и обвиняем. Демоните в главата на зависимия са много достоверени. Те трябва да бъдат извадени на бял свят без отправяне на обвинения.

За връзка с нас – ние имаме сайт на АА, където са публикувани контактите на всички групи по територията на България: https://aa-bg.info/,

АА Велико Търново, ул. „Гоце Делчев“ №8 в сградата на Римокатолическата църква, тел. 0889425035.

ПОМАГАМ НА ДРУГИ АЛКОХОЛИЧКИ ДА СТИГНАТ ДО ТРЕЗВОСТ И ТОВА МИ НОСИ РАДОСТ

В. е алкохоличка, преминала е през всички етапи на заболяването и на възстановяването, в групата АА членува от 2012 г.

1. Вие сте с дългогодишен личен опит в сферата на лечението на алкохолизма и имате задълбочени наблюдения над спецификата на това заболяване. Тъй като поводът за нашия разговор е празникът на жените – Осми март, нека започнем от това – различава ли се алкохолизмът при жените от този при мъжете и по какво?

Здравейте, казвам се В. и съм алкохоличка. Първо искам да поздравя всички жени с празника – бъдете здрави и щастливи! А сега по въпрoса – заболяването е прогресиращо и в двата случая, като при жените се развива много по – бързо. Да, разлика има, но не само между половете, а принципно е индивидуално.Общото нещо е, че алкохолизмът независимо от полове и възраст, води до три варианта: смърт, лудост или трезвеност! Темата е много широка и не може да с обхване цялостно само в няколко реда.

Жената, попаднала в алкохолна зависимост, преминава през всички етапи на болка,страх и безсилие.Много трудно е на алкохолика в началото да разбере, че това е болест. В повечето случаи ние смятаме, че става дума за морален проблем или липса на воля. Когато установим, че не можем да се справим сами – болестта вече е напреднала и имаме нужда от помощ. Обществото много трудно приема хора като нас. Проблемът има много аспекти. Губим работата си, клишират ни в графа „морално пропаднали“, губим връзки с хора и всеки ни избягва. Това кара алкохоличката още повече да се затвори и да продължи да употребява. Липсата на подкрепа накрая ни кара да изгубим желанието си дори за живот.

3. Каква е ролята на семейството и близките в борбата за излизане от капана на алкохола?

Безспорно много важна е подкрепата на нашите семейства.Без нея алкохолно зависимата трудно би се справила. Но важният момент в тази ситуация е друг – на първо място самата жена трябва да пожелае да спре. След това тя трябва да потърси помощ от други зависими жени. Накрая идват семейството и близките като опорна точка. Семейството трябва да бъде наясно, че става дума за дълъг процес. Той изисква много търпение и подкрепа. Понякога има провали и възстановяването изглежда спряло. Има литература, която подробно обяснява поведението на пиещия. Трудно е за семейството и околните да разберат случващото се. Често препоръката към близките е да прочетат литература за съзависимостта. Това улеснява ситуацията.

Помощта може да бъде различна. Ако пиещата жена е в тежък и напреднал стадий, се препоръчва болнично лечение или детоксикация. В случаите, когато се обръщаме към психолог, обичайно ни се дават лекарства. За съжаление ние приемаме лекарствата с алкохола и проблемът се задълбочава. Психологът работи върху психическия проблем, но духовно и физически няма как да ни помогне. В повечето случаи се препоръчва жена да работи с жена. Има значение, защото в процеса на работа се споделят лични и интимни детайли, които са по-лесни за споделяне със същия пол.

Обществото на АА имат практика за онлайн сбирки. Най – добре работят „живите“ сбирки, но когато няма такава възможност се събираме онлайн. Моето възстановяване започна в стаите на АА. Смело мога да кажа, че те ми спасиха живота. Подкрепата, която намерих там, беше голяма. Не знаех какво да правя, нямах представа какво ме очаква в АА. Имах малко дете, пиех непрекъснато и бях на път да загубя всичко. Не можех да спра и се чувствах отчаяна. Мислех, че това е нещо много срамно и само аз имам този проблем. Когато отидох на първа сбирка през 2012 година, всички ме посрещнаха много мило. Не очаквах да има толкова хора с този проблем. Изказванията, които чух ме трогнаха. Всеки говореше за неща, които аз самата бях преживяла. Никой не ме упрекна или осъди. За първи път се почувствах сред „свои”. Хората бяха ведри и усмихнати. Бяха като мен, но не пиеха. Чух за истории с 10 – 15 годишна трезвост! Предложиха ми да опитам. Моето възстановяване не беше гладко, през годините няколко пъти опитах да пия, но за щастие спирах и започвах отново да се възстановявам. В АА имаме „спонсори” – алкохолици, които не пият от дълго време. Тези хора работят с други от групата и предават собствения си опит. Минаване 12-стъпкова програма за възстановяване. Тя е основата на нашата програма. Резултатите са повече от добри. Единственото условие за членство в АА е желанието да се спре алкохола. Бих препоръчала на всички жени да опитат и да не се страхуват! В резултат на тези сбирки и на моите спонсори днес живея нов живот. Проблемите не са изчезнали, защото съм човек. Основното нещо, което се промени е, че днес аз не пия и не се страхувам! Мога смело да погледна всички в очите, детето ми не се срамува от мен. Започнах да уважавам себе си и околните, виждам, че животът е прекрасен. Помагам на други алкохолички да достигнат до трезвост и това ми носи радост. Ако и вие сте жени като мен, бих Ви помолила да опитате нормалния начин на живот. Не е нужно да минете през всички страдания, които преживях аз, за да започнете. Знайте, че не сте сами в това и моля ви – дайте си шанс!

За контакт с В.: 0877728420.

Контакти с групите „АА“:

“Алкохолиците онлайн”

Сбирки: всеки вторник и четвъртък от 18: 00ч. в Zoom

номер при мащабиране на стая: 771 390 9969

Линк: https://us02web.zoom.us/j/7713909969

***

Група АА “Нов Живот”

Линк: https://discord.gg/8MXUrRq

Сбирки: всеки ден от 19: 00ч.

Телефон: 0889 822 660

***

АА Пшеничево (онлайн)

Сбирки за изучаване на книга Голямата

събота от 21.00 ч.

Skype – p6eni4evo

Телефон: 0899 323 423;

Е-мail: aa-bigbook@abv.bg

***

Група “Само за днес”

Линк: https://join.skype.com/p56jTohqwOEQ

Сбирки: понеделник, четвъртък и петък от 19:00 ч.

Събота от 18:00 ч.

***

Група “12 Стъпки и 12 Традиции”

Skype – “съветник за връзка”

Сбирки: понеделник, сряда и петък, от 19.00

всяка седмица от 20:30

Телефон: 0878 639 184

***

Група: “Има изход”

Skype: imaizhod.aa.sofia

Сбирки: всяка неделя от 14.00 до 15.30 ч.

***

На кафе с Бил и Боб

Сбирки: събота от 16:00 до 17:30

всяка неделя от 13:30 до 14: 50ч.

Телефон: 0886 036 906

Имейл: marianazlatkova70@gmail.com

***

АА Духовно израстване

Сбирки: вторник от 19:00;

неделя от 17:00

Телефон: 0886 036 906

Е-мейл: marianazlatkova70@gmail.com

***

“Нощната сбирка на АА”

скайп: Нощна сбирка

Сбирки: всеки ден от 22.30ч.

събота – от 23.30ч.

***

Нов живот Кърджали

Скайп: oneIive3ede789c0e7bad2e

Телефон: 0887 780 524

ПОТЪРСИХ ПОМОЩ В АА, СЛЕД КАТО ВИДЯХ КОЛКО МНОГО ЖЕНИ И МЪЖЕ СА ПРОМЕНИЛИ ЖИВОТА СИ

Л. членува в групата Анонимни алкохолици във Велико Търново и е трезва от 2 години 8 месеца.

1. Вие сте част от групата Анонимни алкохолици и имате лични наблюдения над спецификата на това заболяване. Тъй като поводът за нашия разговор е празникът на жените – Осми март, нека започнем от това – различава ли се алкохолизмът при жените от този при мъжете и по какво?

Спецификата в това заболяване е такава, че то не се лекува. Достигайки определено ниво на възстановяването, важно е да се поддържат и практикуват принципите на живота, допринесли до това възстановяване. Тези принципи се научават в програмата АА. По мои наблюдения алкохолизмът при жените и мъжете като симптом на заболяването се проявява по един и същ начин: злоба, недоволство, саможалост, корист и т.п. Но женския организъм се различава от мъжкия, затова вливайки в себе си алкохол, все повече и повече, жената става зависима по-бързо от един мъж. Аз и много от моите познати жени в АА сме имали „битов“ алкохолизъм. Първо алкохолът се взема като „лекарство“ при негодуване или при радост, след това тези поводи стават все по-често /особено недоволството, злобата, самосъжалението/, след това организмът свиква и си иска дозата на алкохол вече без повод

Попадайки в капана на алкохолизма, аз като жена: първо – вярвах че си е мой проблем, не вярвах, че е проблем за хората около мен /а вече бях скарана с всички в семейството, имах неприятности в службата, нямах си приятели, изгубих си здравето/, второ – не вярвах, че не мога да се справя сама. Но аз, както и другите, съм устроена така, че промяната нямаше как да настъпи, ако не падна много низко и да боли много. Стигнах си моя точка на отчаянието, след което поисках помощ да изляза от нея. В противен случай, възможно е, щях да карам на ниво „битов“ алкохолизъм. Поисках тази помощ в АА, след като видях колко много жени и мъже са излезли от своите дъна, до които са стигнали, колко различен им е станал животът от преди

3. Каква е ролята на семейството и близките в борбата за излизане от капана на алкохола?

Според мен те няма да успеят да спасят алкохолика, могат само да му навредят, ако настояват той да започне да излиза от този капан. Близките могат да помогнат само, ако човекът с проблем признае, че има този проблем, че няма да може сам да излезе от капана. Ако този човек сам да поиска помощ и този човек поиска тази помощ от тях – семейството или близките. В противен случай самото семейство и близките стават зависими от контрола над пиещия човек, стават болни и те самите. Нека пиещият сам си стигне до необходимата точка на отчаянието. Близките могат да го информират къде има спасение, могат да му оставят литература, контакти.

Един алкохолик вярва само на друг алкохолик. Нито на лекари, нито на психолози, нито на роднини, нито на колеги. В АА видях жени, които са били като мен някога и те са си решили алкохолния проблем. Само на тях повярвах. Практиката на АА показва, че най-ефективно жените помагат на жени, мъжете на мъже. Има и изключения от правилата. Жената, поискала помощ, не може напълно да си довери неприличните или „мръсните“ неща на един мъж, а и ще остане с усещането, че е жена и че се намира срещу противоположен пол – така главната цел за оздравяването ще бъде изместена.

От моя личен опит мога да кажа, че подкрепата и помощта за една жена-алкохоличка е да я научат на нов начин на мислене, които ще ѝ дадат нови принципи за живот, да изискат от нея да ги практикува. Новите принципи, след като се практикуват, ще изработят нови навици. Новите навици ще определят нов характер. Новият характер ще определи и нова съдба. Така се получава, че един алкохолик може да си промени съдбата!

В условията на пандемията много от нас се сблъскаха с проблемите с „живи“ сбирки на АА. Решението на този проблем – онлайн сбирки, както в БГ, така и по целия свят. Има много литература, аудио материали, семинари по темата „Възстановяване в АА“. Моето мнение е, че единственото решение за една жена, проявила желание да оздравява, е да сеотдаде на Програмата АА.

Ако една жена се обърне към мен лично, бих ѝ разказала какво съм имала аз преди, какво направих и какво имам сега. Решението дали ще последва моя път е изцяло нейно. Бих ѝ подарила нашата книга „Анонимни Алкохолици“, която я прочитам отново и отново, а тя ми открива все нови и нови хоризонти за новия живот.

За контакти с Л.: е-mail: lovemarinova@gmail.com, тел.: 0885230723.

ПОМАГАМЕ НА ВСЕКИ, КОЙТО ПОЖЕЛАЕ ДА СПРЕ ДА ПИЕ

С. е от Габрово, член е на великотърновската група на Анонимните алкохолици от две години и четири месеца и от тогава до сега е трезва.

„Изключително щастлива съм, че попаднах в групата, тъй като животът ми преди това беше станал невъзможен. Съсипвах всички и всичко около себе си включително и мен самата, не исках да си призная, че имам проблем с алкохола, мислех , че мога и сама да се справя, но не беше така! Благодарение на групата и дванадесет стъпковата програма, която се изпълнява, аз съм щастлива да живея така да се каже втори живот, който ми се струва прекрасен! Станах пълноценен човек и се радвам на всеки миг. Не вярвах, че ще успея да бъда трезва, но видях в групата хора и с по-сериозни проблеми от моите, които бяха трезви и щастливи! В техните истории припознах и себе си. Аз вече знам, че има изход, стига човек да пожелае!“

Вие имате личен опит в сферата на лечението на алкохолизма и сте със задълбочени наблюдения над спецификата на това заболяване. Тъй като поводът за нашия разговор е празникът на жените – Осми март, нека започнем от това – различава ли се алкохолизмът при жените от този при мъжете и по какво?

Въздействието на алкохола при мъжете и при жените е едно и също. И при мъжете и при жените, при вече възникнала зависимост, се губи контрол върху началото, количеството и края на употребата на алкохол. Разликата е в това, че при мъжете алкохолната зависимост се проявява след много повече години употреба, докато при жените това се случва много по-бързо(за около 3 години).

С какво се сблъсква една жена, попаднала в капана на алкохолната зависимост? Даваме ли си сметка като общество колко тежка е социалната стигма?

Жената попада поради различни причини в капана на алкохола. Мъка, самота, липса на вдъхновение при домакините или някакъв душевен дискомфорт, семейни проблеми и др.

Пияният мъж предизвиква неодобрението на обществото, но пияната жена предизвиква голяма злоба и агресия.

Каква е ролята на семейството и близките в борбата за излизане от капана на алкохола?

Несъмнено семейството и близките на алкохолика са пряко потърпевши от неговата болест. Особено тежко това се отразява на децата, чиито родител е алкохолик. Животът с алкохолик може да е наистина непоносим. Близките според мен трябва да правят опити за сериозен разговор, но в подходящ момент, когато човекът е трезвен, защото ако не е трезвен няма да възприеме нищо от това, което му се казва. Алкохоликът в повечето случаи не е наясно с проблема си. Ал-Анон семейни групи е сдружение на роднини и приятели на алкохолици, които споделят своя опит, сила и надежда, за да си помагат взаимно и да помагат на други засегнати от този проблем. Тези групи напътстват роднините как да реагират, как да помогнат .

Какъв вид професионална помощ и подкрепа може да потърси една жена с проблемна употреба и има ли значение дали ще се обърне към мъж или жена-специалист?

В групите на Анонимни алкохолици има програма състояща се от 12 стъпки, които ни учат как да живеем по нов начин без алкохол. Тези стъпки ни карат да си изградим нови навици, да приемаме трудностите в живота по-лесно, да коригираме характера си, да се развиваме и на духовно ниво. Прието е жена да помага на жена и мъж на мъж, защото ако са противоположни половете, може да възникне връзка, която всъщност да възпрепятства правилното преминаване през стъпките. Друг момент е, че жените често имат проблеми от такова естество, които не биха споделили с мъж.

На територията на община Габрово, за съжаление, няма групи на АА. Най-близко е именно във Велико Търново. Разкажете повече за опита си в АА. Каква подкрепа може да намери една жена с алкохолен проблем при Вас? Как да се свържат с Вас?

Моят опит, както споделих в началото, е от 2 години и 4 месеца. При нас няма такси или членски внос, всеки може да направи волно дарение, ако пожелае. Единствената ни цел е да останем трезви и да помагаме на тези, които все още страдат, както на нас ни беше помогнато. Аз самата в момента помагам на друга жена да премине през стъпките.

На среща сме да помагаме, на всеки който пожелае да спре да пие!

ОБЩЕСТВОТО ОСЪЖДА АЛКОХОЛИЗМА, ЗАЩОТО НЕ РАЗБИРА СЪЩНОСТТА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

Биляна Бобева (името не е реално, тъй като според правилата на АА един член на общността няма право да излиза с истинската си идентификация на публично място) е член на Анонимни алкохолици, не употребява алкохол вече 14 години. Била е на 42 г., когато е дошла в групите за самопомощ на Анонимни алкохолици, в тежко състояние с всекидневна злоупотреба и история на развитие на болестта около 18 години.

Вие сте минали през ада на алкохолизма и познавате в детайли това заболяване. Тъй като поводът за нашия разговор е празникът на жените – Осми март, нека започнем от това – различава ли се алкохолизмът при жените от този при мъжете и по какво?

Разликата е само в морално отношение – обществото е много по-толерантно към мъж-алкохолик, отколкото към жена с алкохолна зависимост. На биологично и химично ниво болестта протича еднакво при двата пола. „Бъгът“ в системата поразява алкохолика независимо от пол, занятие, вероизповедание, научни степени, възраст, морални убеждения и здравен статус. Женският организъм е по-крехък, една жена развива зависимостта по-бързо от един мъж. Жените алкохолички се опитват да пият скришно, защото са наясно със стигмата и да се държат „на линия“ извън малката си мръсна тайна, която се опитват всячески да запазят. Но болестта напредва и жената е безсилна да скрива симптомите й, колкото и силно да иска да не е така.

Кои според Вас са най-честите причини и рискови фактори за развитието на алкохолна зависимост при жените?

Факторите са едни и същи както при мъжете, така и при жените, тъй като алкохолната зависимост, както казахме, не се влияе от пола. Алкохолиците са хора, които трудно приемат реалността такава каквато е, а нямат сили да се впишат в нея поради редица грешно изградени парадигми в начина си на мислене. До първата чаша ги довежда или стресова ситуация, или обичайните тийнейджърски експерименти с алкохол. Още в първия си досег с алкохола, алкохоликът получава ефект на освобождаване от комплексите си, той харесва ефекта и продължава да го търси отново и отново в чашката. Задейства се порочният кръг и се стига до момента – невъзможност за спиране. Жените посягат към чашката предимно заради проблеми в семейството, на работа, в интимния живот, когато не се харесват физически, за да се почувстват уверени, за да „преглътнат“ негативни оценки и житейски ситуации. Много хора го правят, но за алкохолика, който не знае, че е такъв, навикът да се употребява алкохол при повод и без повод го довежда в затворения кръг на липсата на контрол. Много жени разбират, че са алкохолички след пенсия, когато напълно трябва да сменят начина си на живот, самотата и старостта настъпват, а те нямат модели за справяне с реалността – избират чашката, уж за разтуха, уж в компания с приятелки и бързо стигат до диагнозата.

С какво се сблъсква една жена, попаднала в капана на алкохолната зависимост? Даваме ли си сметка като общество колко тежка е социалната стигма?

Средата, в която се разви моят алкохолизъм, беше сравнително толерантна към състоянието ми. Имах едни 10 години, в които постоянната употреба на алкохол не ми носеше кой знае какви щети освен сутрешната абстиненция и някои необмислени решения, взети на пияна глава. Работех, имах семейство, деца, възрастни родители, приятели. Но съвсем не стоят така нещата при повечето алкохолички, които губят всичко изредено с годините на системна злоупотреба, влошават здравето си и накрая, ако не стигнат до вратите на специализирано заведение за помощ или АА – умират в нищета, обикновено задушили се в собственото си повръщано. Отдавна са уволнени, разведени, лишени от опекунство върху децата, изоставени от близки и приятели. Обществото у нас от край време осъжда както алкохолизма, така и наркоманията и всяка друга зависимост. Причината е в неразбирането на същността на заболявянето. А неразбирането идва от липсата на информация и от народопсихологичните особености.

По данни на СЗО България се нарежда сред първите 10 страни с най-голяма консумация на алкохол, като статистиката показва, че около 32 % от българките употребяват спиртни напитки. На фона на тази картина, в кой момент една жена трябва да се замисли за това дали всъщност няма проблем? Кои са основните симптоми, на които трябва да обърне внимание и да потърси помощ?

Първият сигнал е нарастващата употреба и количество. Когато „поводите“ стават все повече и повече – както печални, така и весели, червената лампа е светнала. Когато мисълта за чашката започне да се появява все по-често. Когато чакаме петък вечер, „за да му отпуснем края“ или вълнението от събиране е свързано не със самото събиране, а с факта, че там ще има алкохол. Когато все по-често се обръщаме към алкохола „за да се отпуснем“, „да се сгреем“, „да преборим вируса“, „да отпразнуваме“, „да ни мине“, „за смелост“…При мен количествата и честотата нарастваха постепенно, давах си сметка, но не исках да спирам. Винаги имах оправдание защо пия. Винаги имаше повод. Самозаблудата, че си помагам с чашката продължи много дълго. До момента, в който включих бирата в сутрешното си меню. След две-три години вече започвах в 8 часа деня си с водка, а спирах с нея късно през нощта. Когато дойде сутрешното пиене, когато бутилките се крият из скривалища, когато идва срамът от всекидневното купуване на бутилки, когато идва тайното пиене и сутрешното неразположение и белите петна, когато се чуди човек как и къде да изхвърли амбалажа, така че да не го усетят, когато смазващото чувство на вина стане непоносимо – това са вече симптомите на хроничния алкохолизъм.

Каква е ролята на семейството и близките в борбата за излизане от капана на алкохола?

Няма еднозначен отговор на този въпрос. В Анонимни Алкохолици и Ал Анон – общността за близки на алкохолици – също по 12-стъпковата програма, се говори за така наречената „твърда любов“. Процесът е дълъг и сложен, често пъти обречен на неуспех, тъй като близките на алкохолика развиват „съзависимост“ или „козависимост“ – коварни ментално-емоционални състояния, които им пречат да преценят правилно ситуацията и да вземат решение как да постъпят в отношенията си с близкия алкохолик. Понякога е по-добре да са плътно с него в пътя му към трезвостта. Понякога, за да тръгне той по него, единственото спасение е да бъде изхвърлен от семейната общност в буквалния смисъл. Зависи от фазата, на която е той, зависи иска ли самият алкохолик да се лекува или не, зависи каква е мотивацията на близките да го изпратят да се лекува. Въпросите са много. Във всички случаи е най-добре близките на алкохолика да се консултират със специалист по зависимости. Алкохолизмът е семейна болест. Грешно е да се смята, че само човекът със зависимостта в семейството има проблем. Специалистите работят както с алкохолнозависимия, така и с неговите най-близки, защото ако той след минаване курса на лечение и спиране на употреба се завърне на мястото, където нищо не се е променило като взаимоотношения, много лесно може да направи рецидив.

Какъв вид професионална помощ и подкрепа може да потърси една жена с проблемна употреба и има ли значение дали ще се обърне към мъж или жена-специалист?

Моят път на възстановяване беше в Анонимни алкохолици – това е безплатният начин. Други избират специализирани центрове за възстановяване от алкохолизъм, трети – комуни, четвърти – религията, пети – индивидуална терапия…Пътищата са много, стига човек да осъзнае, че има проблем и да пожелае искрено, със сърцето си, да започне да се възстановява – не заради някого или заради нещо, а заради себе си, заради собственото си оцеляване и израстване.

Колкото до терапията – дали да е с мъж или жена – мога да отговоря само за общността, в която членувам. В АА жената алкохоличка бива насърчена да избере за наставник или спонсор, както се нарича човекът с по-голяма трезвост, който ще я преведе през 12-стъпковата програма, друга жена. Мотивите са, че в процеса на споделяне на дълбоко интимни неща което е част от възстановяването във всички изброени институции – безмилостна откровеност и честност, за да се случи преоценката на живота досега и да се стъпи на здрава почва, нещо като катарзис, човек може да се свърже емоционално с този, пред когото се „изповядва“ и това да повлияе на оздравителния процес.

Д-Р ИВАН ДОБРИНОВ: „АЛКОХОЛНАТА ЗАВИСИМОСТ Е ПРОГРЕСИВНА БОЛЕСТ И КОЛКОТО ПО-РАНО СЕ ЗАПОЧНЕ АДЕКВАТНО ЛЕЧЕНИЕ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРА Е ПРОГНОЗАТА“

Д-р Иван Добринов е психиатър, началник на отделение в Държавната психиатрична болница – град Раднево. Консултант към Сдружение „Майки срещу дрогата“ – Пловдив и член на Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация „Избор“ – Стара Загора. Водещ специалист в сферата на лечението на пациенти с тежка зависимост към алкохол и наркотици.

Вие сте психиатър с богат професионален опит в лечението на алкохолна зависимост. Какво не знае обществото ни за алкохолизма като заболяване и по-конкретно за алкохолизма при жените?

Не бих правил обобщения. Различните хора имат различна компетентност по въпроса. Ако човек потърси информация, налице са всички възможности да се образова адекватно, да открие помощ. Също така може да попадне на доста абсурдни теории, „чудодейни“ средства, недобронамерени търговци и зловредни „лечители“. Един автор беше направил аналогия между купуването на автомобил и търсенето на лечебна програма. За съжаление често отделяме повече време за проучване на цени, технически характеристики и търговци за новата си кола, отколкото за терапевтичната програма на един зависим… Аз лично често се дразня и остро реагирам на некомпетентни високопарни изказвания в медиите на високопоставени „експерти“, които могат сериозно да навредят. По отношение същността на алкохолната зависимост, нещата отдавна са конкретизирани. Световната здравна организация включва алкохолната зависимост в Международната класификация на болестите още през 1951 г. В сега действащата МКБ-10 има много ясно дефинирани критерии за диагностика.

За жените, засегнати от алкохолна зависимост, има разнообразна митология, сериозни проблеми по отношение своевременната диагностика и предлагането на помощ.

Каква е картината у нас по отношение на това заболяване – знае ли се колко са мъжете и жените с алкохолна зависимост?

За съжаление в България няма единна система за обхват на хората, страдащи от зависимост, както и точни статистически данни. Нееднократно сме били критикувани за това в рамките на ЕС, но нашите управляващи проявяват впечатляващо дебелоочие по темата. Повечето зависими са извън здравната и социалната система, т.е. оставени са да деградират физически, психически и социално. На теория между 3 и 5 % от населението е зависимо от алкохол. Важно е да правим разлика между вредна употреба и зависимост. Това са качествено различни състояния. Жените боледуват по-рядко от зависимост, но за съжаление – по-тежко. Съотношението на боледуващите мъже към жени е 6:1.

Каква е разликата между мъжете и жените алкохолици?

На мъжете, пиещи големи количества алкохол, в нашата култура се гледа с възхищение като на „юнаци“, „тренирани“, „бабаити“ и т.н. Често те самите се хвалят гордо с това. За съжаление повишеният толеранс е един от белезите на зависимост: организмът се опитва да неутрализира действието на алкохола и човек започва „да носи“ на огромни количества. Едва в късните фази на зависимостта толерансът рязко се срива, което най-често е признак на тежко чернодробно увреждане. Социалните роли на жената не предполагат такава употреба. Женският организъм има някои физиологични особености, които го правят доста по-уязвим. Женското тяло съдържа около 10 % повече мазнини. Жените се напиват по-бързо и изтрезняват по-бавно от мъжете. По-често страдат от вторични усложнения – както телесни, така и психични. Особено трудни за лечение са коморбидните състояния, когато зависимостта се съчетава с депресивни, тревожни разстройства, фобии и др. Безпомощната пияна жена е потенциална жертва на насилие. Обществото има презрително, критично и негативно отношение към нея. Често засегнатите се крият упорито, не търсят помощ, не споделят проблемите си. Понякога постъпването им в дългосрочна терапевтична програма е сериозен проблем, предвид финансова зависимост от съпруга, или нуждата да се грижат за децата си. Ако зависимата жена употребява алкохол по време на бременност, може да се стигне до тежки увреди на новороденото – т.нар. “фетален алкохолен синдром“.

4. Колко често се обръщат към Вас жени с проблемна употреба на алкохол и мислите ли, че стигмата към тях е много по-голяма от тази към мъжете?

Със сигурност стигмата е много по-голяма. Освен това държавата ни демонстративно пренебрегва техните нужди. Лечебните програми, специализирани за зависими жени, са много малко на брой, често краткотрайни и без нужния обхват от грижи. Ще дам пример с болницата, в която работя: отделението за мъже е с 60 легла, а за жени е обособен само един профил с 12 легла в друго отделение, където се лекуват и пациентки с хронична шизофрения и умствена изостаналост. Близко до ума е, че подходът при тези болести е коренно различен и би трябвало персоналът да бъде с различна квалификация.

Статистиката показва, че около 32 % от българките употребяват спиртни напитки. На фона на тази картина, в кой момент една жена трябва да се замисли за това дали всъщност няма проблем? Кои са основните симптоми, на които трябва да обърне внимание и да потърси помощ?

Обикновено зависимите твърде късно усещат нуждата от помощ, това е характерно за болестта. Алкохолът в началото предизвиква приятни усещания – еуфория, удоволствие, преживяване за възнаграждение, понижаване на напрежението, подобряване на съня. Хората се опитват да го използват като лекарство, но за съжаление той не е такова. Деградацията става бавно, постепенно, коварно, неусетно. Основен симптом на зависимостта е нарушеният контрол върху началото, нивото и края на употребата. Народът ни го е казал много точно: „Без едно може, с едно не може“. Често близките първи забелязват промяната в поведението, докато зависимата категорично отрича, дразни се от критиките им, отказва консултация със специалист и помощ. Често информация търсят първо роднините. Засегнатите жени се съгласяват да бъдат прегледани и лекувани едва след появилите се тежки усложнения.

Кои са най-честите бариери, които спират една жена да потърси професионална помощ и как може да им се помогне да ги преодолеят?

Огромен проблем е зловещият недостиг на обучени специалисти в сферата на зависимостите. Много терапевти с умения в други сфери агресивно се рекламират и смело се хвърлят да лекуват зависимост, без да имат и бегла представа за болестта. Често обвиняват, критикуват, заплашват, изискват от близките да упражняват контрол, изписват лекарства, които зависимата жена приема заедно с алкохола. Това може да навреди сериозно, както и да отложи адекватните мерки. Зависимостта е прогресивна болест и колкото по-рано се започне адекватно лечение, толкова по-добра е прогнозата. Помощта би следвало да бъде достъпна – чрез конфиденциални консултации, превантивни програми, медии, социални мрежи, групите за самопомощ и взаимопомощ. В тази сфера ни предстои още много работа…

Какъв вид професионална помощ и подкрепа предоставяте за жените с проблемна употреба и доколко е от значение дали с тях ще работи мъж или жена-специалист?

За съжаление теоретичните изисквания и стандартите в тази сфера рязко се разминават с действителността в България. На теория достъпната компетентна консултативна помощ е първото условие. Лечението се извършва от мултидисциплинарни екипи, има логично следващи етапи, предоставя възможност за индивидуален план, според нуждите на пациентката. В екипите се включват мъже и жени, хора с различна професионална компетентност – лекари, медицински сестри, санитари, психотерапевти, социални работници, спортни и трудотерапевти, арттерапевти, фамилни терапевти, консултанти с личен опит и др. Работи се в мрежа с групите АА и Ал Анон. У нас това се говори, но не се прави. Основните етапи на лечението са детоксификация /овладяване на абстинентните симптоми след спиране на употребата/; психосоциална рехабилитация и ресоциализация. Важна е и компетентната работа с близките, защото те често имат ключово значение при възстановяването. Акцентите във всеки етап са различни. Детоксификацията е основно медицинска процедура и цели предотвратяване на животозастрашаващи усложнения като алкохолен делир, епилептични гърчове, както и на неприятните абстинетни симптоми. Психосоциалната рехабилитация предполага дългосрочна програма за промяна на мисленето и поведението. Инструментите са вече от съвсем друга сфера – психотерапевтични, обучение в социални умения, работа с мотивацията, поемане на отговорност и др. Ресоциализацията предполага социални услуги, каквито у нас липсват: например дневни центрове, защитени жилища, защитени работни места, продължаваща психотерапевтична работа и т.н. Единствено групите за самопомощ и взаимопомощ АА /Анонимни Алкохолици/ в момента оказват подкрепа и дават възможност за възстановяване в общността. Но те не биха могли да заменят държавата…

ДЕМОНИТЕ В ГЛАВАТА НА ЗАВИСИМИЯ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗВАДЕНИ НА БЯЛ СВЯТ БЕЗ ОТПРАВЯНЕ НА ОБВИНЕНИЯ

ПОМАГАМ НА ДРУГИ АЛКОХОЛИЧКИ ДА СТИГНАТ ДО ТРЕЗВОСТ И ТОВА МИ НОСИ РАДОСТ

ПОТЪРСИХ ПОМОЩ В АА, СЛЕД КАТО ВИДЯХ КОЛКО МНОГО ЖЕНИ И МЪЖЕ СА ПРОМЕНИЛИ ЖИВОТА СИ

ПОМАГАМЕ НА ВСЕКИ, КОЙТО ПОЖЕЛАЕ ДА СПРЕ ДА ПИЕ

ОБЩЕСТВОТО ОСЪЖДА АЛКОХОЛИЗМА, ЗАЩОТО НЕ РАЗБИРА СЪЩНОСТТА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

Д-Р ИВАН ДОБРИНОВ: „АЛКОХОЛНАТА ЗАВИСИМОСТ Е ПРОГРЕСИВНА БОЛЕСТ И КОЛКОТО ПО-РАНО СЕ ЗАПОЧНЕ АДЕКВАТНО ЛЕЧЕНИЕ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРА Е ПРОГНОЗАТА“

Prevention