Тъмната страна на амфетамините:

Амфетаминова психоза – рискове и последици

Амфетаминът е открит преди повече от 100 години. Оттогава до днес неговият статут споделя донякъде съдбата на хероина като разбирането и отношението към него претърпяват тотален обрат. Подобно на хероина, той също престава да се третира като лекарство, което някога се е предлагало свободно и без рецепта и като панацея за широк спектър от разстройства, и се трансформира в особено опасно наркотично вещество, което подлежи на строг международен контрол. В България амфетаминът и производните му са обект на ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ като са включени в Списък I  – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. В някои държави извън Европа той все още се използва като строго контролирано лекарствено средство с терапевтични приложения като последните са ограничени само до Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) и нарколепсия.

Амфетамините са клас мощни стимуланти. От поредица научни изследвания става ясно, че дори в редките случаи, когато те се използват с някакви терапевтични цели и то в нищожно малки дози, те имат вредни ефекти върху човешкия мозък. Изключително опасна е масовата им употреба за развлечение и особено, когато това става в прекомерни количества те могат и често водят до тежки последствия, включително състояние, известно като амфетаминова психоза. В тази статия ще проучим характеристиките на амфетамините, техния потенциал за злоупотреба и рисковете, свързани с амфетаминовата психоза.

Амфетамини и метамфетамини: кратък преглед

Неслучайно този клас вещества се наричат стимуланти тъй като тяхното действие се изразява чрез стимулиране на централната нервна система. Това, от своя страна, води до повишена бдителност, повишени нива на енергия, подобрени фокус и концентрация.  Те постигат това посредством механизма си на действие като, попадайки в организма, предизвикват повишаване на нивата на някои невротрансмитери в мозъка, особено това се отнася до допамина и норепинефрина.

През 1960-те и 1970-те години, редом с хероина, марихуаната и други психоактивни вещества, амфетамините стават част от символите на контракултурното движение. Вече сдобили се с известност като наркотични вещества, започва тяхното широко разпространение, злоупотребата с тях и сериозни щети за общественото здраве.

През 80-те години, производството и злоупотребата с метамфетамин (много по-потентен вид на амфетамина) се разрастват значително. Метамфетаминът в различните държави е известен с различни наименования: „кристал”, „мет“, „первитин“, а в България най-често се използва наименованието „пико”. Той е мощно и силно пристрастяващо производно на амфетамина. Споделя много прилики с други амфетамини, но е известен със своята повишена ефективност и по-дълготрайни ефекти. Неговата употреба също води до сериозни последици за здравето, включително по-висок риск от амфетаминова психоза. Злоупотребата с метамфетамини е много обезпокоителен и сериозен проблем поради широко разпространената му наличност и свързаните с нея проблеми с общественото здраве, включително и ролята му в световната търговия с наркотици. Развитието на амфетаминовата психоза е особено разпространено сред употребяващите метамфетамини, което допълнително подчертава значението на образованието, превенцията и лечението за справяне с опасните вредни последици от употребата на този клас вещества. Важно е да се знае, че мащаба и вида на разрушителните последици не се влияе от това кое точно е веществото от тази група, под каква форма и по какъв начин се приема то.

За съжаление, поради естеството си на въздействие върху психиката, което се оказва твърде примамливо за потребителите, тази група стимуланти имат голям потенциал и възможност за злоупотреба с тях. Много хора използват тези вещества за развлечение, за да изпитат техните стимулиращи ефекти, за да подобрят производителността си и представянето си при различни задачи или за да потиснат апетита, за отслабване. За жалост, приключението да се употребяват амфетамитни и метамфетамини крие много сериозни рискове и може да доведе до няколко изключително сериозни здравини проблеми. Системната употреба води до развиване на толеранс, пристрастяване и зависимост. Толеранс означава, че потребителите приемат по-високи дози, за да постигнат желаните ефекти, а това от своя страна води до редица физически и психологически здравословни проблеми.

Неврологични и поведенчески аспекти от употребата

Психичните ефекти от приема на амфетамини и техните аналози се проявяват, като причиняват будност, бдителност и намалена умора; повишаване на настроението, с подобрена самоувереност, способност за концентрация и увеличаване на речта. Често това се съпровожда с въодушевление и еуфория. При изпълнение на умствени задачи се отбелязва известно подобрение. Физическото представяне при спортистите се подобрява значително, което става основа за злоупотребата без оглед на негативните последствия. Депресията и умората са често следствие от продължителна употреба или при използване на големи дози. Много хора, които употребяват амфетамини и техни производни, могат да изпитват главоболие, сърцебиене, замаяност, вазомоторни нарушения, възбуда, объркване, дисфория, делириум или умора. Като цяло тези вещества удължават периода на производителност преди появата на силната умора, но тя е неизбежно следствие. Важно е да се знае, че нуждата от сън може да бъде отложена, но не може да бъде избегната за неопределен период от време.

Амфетаминовата психоза: последиците от употребата

Един от най-тревожните резултати от употребата на амфетамини и метамфетамини е развитието на амфетаминова психоза. Това е състояние, което се характеризира с набор от симптоми, които поразително наподобяват тези на шизофренията и други психотични разстройства. Хората, страдащи от амфетаминова психоза, могат да проявят един или по-често комбинация от следните често срещани симптоми:

  • Халюцинации: Употребяващите могат да възприемат – чуват, виждат или усещат неща, които всъщност не присъстват, не съществуват в настоящия момент. Халюцинациите могат да бъдат слухови, зрителни или тактилни. Повече от 40 процента от хората, страдащи от амфетаминова психоза, изпитват слухови халюцинации. Визуалните халюцинации също са чести, макар и не толкова, колкото слуховите. Те може да са добре дефинирани или да приличат повече на хора или животни в сянка. Може също да се изпитат силни тактилни усещания, като буболечки, които пълзят по тялото или че тялото променя формата и целостта си. Може да се вкусват странни неща в храната.
  • Заблуди: Хората могат да имат ирационални вярвания или мисли, които нямат основа и не са базирани на реалността. Тези заблуди могат да бъдат параноични, грандиозни или странни по природа. Характерни са заблудите за отношение – това е, когато някой чувства, че всичко, което се случва се отнася и има отношение към него. Например, някой, страдащ от амфетаминова психоза, може да вярва, че сирена по улицата или преминаващ полицейски автомобил е предназначен като съобщение специално за него. Това може да е свързано с параноидни заблуди и заблуди за величие и значимост, когато някой вярва, че е изключително важен или силен в някакво отношение, или пък че притежава паранормални способности.
  • Параноя: Засилено чувство на подозрение, съмнения и недоверие към другите често се наблюдава при тези, които преживяват амфетаминова психоза. Това е най-честият симптом на стимулантна психоза, изпитван от близо 80 процента от хората. Това са заблуди за преследване, като например, че са наблюдаван или преследвани. Те може да вярват, че другите се опитват да им навредят, да ги засрамят или да провалят плановете им. Може да вярват, че някой тайно наблюдава тяхната употреба на наркотици и други техни занимания. Параноичните заблуди могат да доведат до странно и опасно поведение. Хората, които дълбоко и искрено вярват в това, че са преследвани, може да станат потайни, да избухнат, да проявят агресия и да предприемат други непредвидими рискови поведения.
  • Възбуда: Ясно е, че ако човек има параноидни налудности и халюцинации поради предозиране със стимуланти, ще се почувства развълнуван и притеснен. Няма да можете да седи мирно и спокойно. Безпокойството, раздразнителността и агресивното поведение могат да станат значително по-изразени. В някои случаи човекът може никога преди да не е преживявал и проявявал такъв тип симптоматика.
  • Дезорганизирано мислене: Мисловните процеси могат да станат хаотични и може да бъде предизвикателство за засегнатите лица да поддържат съгласувани разговори или да вземат логични решения. Това може да се прояви като неорганизирана реч, като повтаряне на думи, блуждаене, използване на грешни думи или някакъв друг необичаен модел на речта.
  • Нарушена преценка: Способностите за вземане на решения могат да бъдат компрометирани, което води до рисково и/или опасно поведение.
  • Нарушено самосъзнание: Някои хора с амфетаминова психоза може и най-често не разпознават, че техните мисли и поведение са ирационални, неадекватни и/или са в директен сблъсък с определени социални норми.
  • Кататония: Това е състояние, характеризиращо се с промени в мускулния тонус. Съществуват две форми на това състояние. При едната форма се наблюдава кататонен ступор – индивидът е вцепенен и неподвижен, а при другата форма – кататонно възбуждане – прекомерно движение, което се свързва с агресивно поведение, насочено към другите и самия себе си.

Рискови фактори за амфетаминовата психоза

Не всеки, който употребява амфетамини и/или метамфетамини, ще развие психоза, но някои фактори повишават този риск. Тези фактори включват:

  • Високи дози: Вероятността от развитие на амфетаминова психоза се увеличава с приемът на по-високи дози и продължителна употреба.
  • Честота на употреба: Честата и продължителна употреба на този клас вещества е свързана с по-висок риск от психоза.
  • Лична чувствителност: Някои хора може да са по-склонни към амфетаминова психоза поради генетични, психологически или специфични фактори на околната среда.
  • Съпътстващи състояния на психичното здраве: Анамнеза за психични разстройства, особено разстройства на настроението и тревожност, може да увеличи риска от развитие на психоза.

Опитът и експериментирането с излагане на ефектите от еуфорични пристрастяващи наркотици като амфетамин и неговите аналози се възприема от младите хора като интересен, случаен и забавен. Върховете (еуфорията), причинени от тези незаконни наркотици, имат потенциала да се съхраняват като паметова следа и съответно водят до неосъзната последваща принуда да преживеят отново еуфорията. Това е процесът на пристрастяването. Следователно наивността не може да бъде извинение за първата употреба на еуфорично вещество като цяло, в конкретния случай амфетамин и метамфетамин. Потребителите е важно и трябва да знаят, че цикълът на употреба – отричане – повторна употреба се повтаря, за да превърне в крайна сметка един случаен потребител в натрапчив наркоман. Зад редовното използване на амфетамини и метамфетамини, освен рискът от пристрастяване, дебнат и други зловещи опасности, за които употребяващите или не знаят, или просто ги пренебрегват, нелепо вярвайки, че „точно на тях няма как да се случи това“. Става въпрос за трудно обратими, а понякога и необратими промени в структурата и функционилането на мозъка, касаещи различините познавателни процеси. Става въпрос за така наречени когнитивни функции, които включват нашите способности за възприемане на света, вниманието, паметта, мисленето, вземането на решение и речта. Когато те са увредени, могат сериозно да компрометират общуването ни с другите и изобщо способността ни да се държим нормално. Част от признаците за такива дисфункции са нарушения на паметта, трудности при вземане на решение, нарушена преценка и лош контрол на импулсите, нарушения в мисленето, емоционални смущения, промени в личността на употребяващия и др.

От съществено значение е да има разбиране и яснота по отношение на потенциалните последствия от употребата на амфетамини и техните производни. Затова в заключение е важно да затвърдим знанието, че макар и в миналото откриването на амфетамините да е дало някаква надежда в медицинските среди, че те биха могли да бъдат от полза в терапията на специфични болестни състояния, в последствие науката неоспоримо е доказала, че тяхното използване крие значителни рисковете и последици, в това число развитие на амфетаминова психоза или отключване на трайни психични заболявания.

Лечението на пристрастяването към този клас вещества все още е свързано с редица трудности и неясноти от различен характер. Една от тях е фактът, че нерядко се касае за кръстосани зависимости, включващи хазарт, алкохол и/или други видове психоактивни вещества. Важно е да се потърси помощ незабавно, ако вие или някой, когото познавате, се опитва да се справи с проблеми, свързани с употреба на амфетамини и метамфетамини. Все пак е полезно да се знае, че възможностите за лечение, включително поведенчески терапии в комбинация с някои медикаменти, когато е необходимо, могат да бъдат ефективни при справяне с пристрастяването към тези вещества и намаляване на риска от психоза. Образованието, осведомеността и в последствие вземането на решения, основани на информиран избор са от решаващо значение както, когато става въпрос за първа употреба, така и за смекчаване на вредите, свързани със системната употреба на този клас стимуланти, амфетаминовите психози и другите съпътстващи здравни последици.

Източници:

  1. https://mentalhealth.bmj.com/content/25/4/163
  2. https://journals.lww.com/psychopharmacology/abstract/2022/05000/prescription_stimulants_and_the_risk_of_psychosis_.12.aspx
  3. https://www.recoveryways.com/rehab-blog/6-signs-of-stimulant-psychosis/
  4. https://pubs.acs.org/doi/10.1021/acschemneuro.8b00137
  5. https://europepmc.org/backend/ptpmcrender.fcgi?accid=PMC1916578&blobtype=pdf
  6. https://pubs.acs.org/doi/10.1021/acschemneuro.8b00137
  7. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2990349/
  8. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3666194/