• Марихуаната в България все още е незаконна.
• Шофирането под въздействие на марихуана е опасно както за живота и здравето на водача, така и за тези на останалите участници в движението.
• Колкото на по-млада възраст се употребява марихуаната, толкова по-голямо е въздействието й върху мозъка и рисковете от трайни негативни последствия са по-големи .
• Ефектите от въздействието на марихуаната крият опасности и могат да възпрепятстват качественото изпълнението на служебните задължения и представянето в училище.
• Продължителната употреба може да доведе до зависимост.
• Начинът на употреба има значение за бързината на настъпване на ефекта и неговата продължителност.
• Канабиноидите на марихуаната и синтетичните канабиноиди не са едно и също нещо и могат да носят различни рискове.
• Информирайте се от различни и достоверни източници, а не се доверявайте само на думите на приятел, това гарантира по-добър избор на правилно поведение.
• Дори и най-доброто лекарство може да бъде опасно, ако не се използва по предназначение и в правилната дозировка.

Опитът на държавите в декриминализацията и легализацията на употребата на марихуана за медицинска употреба и за развлечение показва, че за да се отчетат резултатите от промяната в политиката ще отнеме години. Първоначалните данни засега посочват положителен ефект от икономическа гледна точка, но същото не може да се каже за сферата, която засяга общественото здраве и по-конкретно употребата от младежи. Вероятно причината за това идва от факта, че проучванията в икономическата сфера са по-лесни за осъществяване, отколкото тези в здравеопазването, които изискват по-дългосрочни изследвания.

Уругвай е първата държава в света, която легализира употребата на марихуана за развлечение през 2014 г. Основната цел на тази стъпка е да се сложи край на нелегалната търговия. По неофициални наблюдения, предприетите регулаторни мерки все още не могат да се справят с този проблем. Потребителите не са особено доволни от контрола на концентрацията на THC в легално продаваната марихуана.( https://www.bbc.com/news/business-47785648, https://www.vice.com/en_ca/article/evqnpk/heres-what-uruguay-has-learned-when-it-comes-to-legalizing-weed ) и от ограничителните мерки и затова продължават да се възползват от нелегалния пазар.

Мета-анализ на проучвания за влиянието, което оказват различните промени в политиката, на нивото на употреба при подрастващи и младежи отчита, че либерализацията на политиката не води до значителни промени в използването на марихуана от младежи. Препоръката на учените е за по-продължителен мониторинг (https://bmjopen.bmj.com/content/9/7/e025880 ).

Доклад със статистически данни от проведено изследване в Колорадо също не отчита статистически значими разлики от преди (https://www.emcdda.europa.eu/news/2018/colorado-publishes-latest-statistics-on-impact-of-cannabis-legalisation_en).

С цел оценяване на ефектите от промените в политиката за наркотиците, учените в САЩ, правят обстоен преглед на данните като търсят индикации по следните точки: правдоподобни ефекти от легализирането на рекреационната употреба за възрастни върху цената и наличността на канабис; фактори, които могат да увеличат или ограничат тези ефекти; насоки от изследвания на ефектите от легализирането на употребата на медицински канабис; показатели за употребата на канабис и свързаните с него вреди, които могат да бъдат наблюдавани. Изводите, до които достигат са, че вероятните ефекти от легализирането на развлекателната употреба на канабис в Съединените щати включват значително намаляване на цената на канабиса, увеличаване на тежката употреба и някои видове вреди, свързани с канабиса сред съществуващите потребители. Заключват също, че в дългосрочен план това може да увеличи и броя на новите потребители (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27082374/).

Канада е втората в света държава, която в края на 2018 г. легализира употребата на марихуана за развлечение, като две десетилетия преди това легализира употребата на медицински канабис. Трите основни цели, свързани с общественото здраве и безопасност, които Законът за канабиса си поставя са:

• Да се пази канабисът далече от ръцете на младежта;
• Да се елиминира нелегалния пазар и последиците от него за обществото, а печалбите да отиват за държавата и за превенция;
• Да се даде възможност на възрастните да имат достъп до легален канабис.

До този момент няма обявени категорични данни за ефекта в дългосрочен план, но първоначалните наблюдения, проучвания и опитът с алкохола и тютюна водят до изводите, че се предполага, а на места и се наблюдава, че легалната промишленост с марихуана ще увеличи употребата, защото легализацията прави канабиса по-социално приемлив за употреба, прави го по-лесно достъпен и на по-ниска цена. Наблюдателите и изследователите предполагат, че ще се увеличи броя на потребителите и честотата на употребата. В страната се провежда национално статистическо проучване за канабиса (NCS) на всеки три месеца през 2018 и 2019 г. за измерване на употребата през последните три месеца сред канадците над 15-годишна възраст (https://www150.statcan.gc.ca/n1/pub/13-610-x/cannabis-eng.htm). Анализите на резултатите отбелязват скромна промяна в поведението на употребяващите, но се отчита нарастване на употребата сред младежите. В отговор са предприети мерки и е увеличена законовата възраст, на която може да се закупи канабис от 18 на 21 години (https://www150.statcan.gc.ca/n1/pub/82-003-x/2020002/article/00002-eng.htm). Легализацията увеличава данъчните приходи, но все още не успява да намали значително размера на черния пазар в Канада и последиците от него за обществото.

Изводите са, че e крайно необходимо, легализацията да бъде придружена от всеобхватни стратегии за превенция, повишаване на осведомеността на възрастни и младежи и предоставяне на познания за вредните последствия от употребата на марихуана от подрастващите.

Всяка държава, в която марихуаната е декриминализирана и/или легализирана частично или напълно, осъществява регулацията по различен начин. Обикновено в регламентите се  посочва допустимо минимално количество – в грамове, брой растения разрешени за отглеждане; допустима концентрация на THC – 0,2-0,3 % ; изискване за наличие само на CBD, но не и на THC; регламентират се местата, на които може и на които не може да се употребява марихуана, а също и местата, на които е разрешено да се продава. Както при цигарите и алкохола, и тук има постановена минимална възрастова граница за имащите право да закупуват/употребяват. Когато става въпрос за употреба на марихуана за медицински цели има строги правила и изисквания за нейното предписване и закупуването й.

Регламенти в различните държави по света:

• Държави, в които марихуаната е криминализирана: Исландия, Беларус, Словакия, България, Турция, Румъния, Албания, Черна гора, Босна, Унгария,  Латвия, Швеция;
• Държави, в които марихуаната е декриминализирана: Русия, Украина, Словения, Ямайка;
• Държави, в които марихуаната е декриминализирана и легализирана за медицински цели: Португалия, Испания, Италия, Норвегия, Финландия, Естония, Полша, Чехия, Германия, Белгия, Нидерландия (Холандия), Дания, Австрия, Лихтенщайн, Хърватия, Израел, Мексико, Аржентина, Колумбия;
• Държави, в които марихуаната е легализирана за медицински цели: Ирландия, Обединено кралство, Франция (продукти, съдържащи само CBD), Гърция, Литва, Малта, Гана, Малави, Зимбабве, Южна Африка;
• Държави, в които марихуаната е легализирана за развлечение и за медицински цели: Уругвай, Канада.

Любопитно:

В САЩ регламентите в различните щати са различни. За удобство на пътуващите, за да им се спестят проблеми със закона, е създадена интерактивна карта, на която може в реално време да се провери статутът на марихуаната (  https://disa.com/map-of-marijuana-legality-by-state ). Разпределението по щати е:

• криминализирана: Уисконсин, Айдахо, Уайоминг, Южна Дакота, Канзас, Тенеси, Южна Каролина, Алабама;
• декриминализирана: Мисисипи, Небраска, Северна Каролина;
• декриминализирана и легализирана за медицински цели: Ню Мексико,   Северна Дакота, Минесота, Хавай, Ню Хемпшир, Ню Йорк, Кънектикът, Охайо, Мериленд, Делауеър, Роуд Айлънд,  Мисури;
• Легализирана за медицински цели: Монтана, Юта, Аризона, Тексас (само CBD масло), Оклахома , Айова (само CBD масло), Арканзас, Луизиана, Индиана (само CBD масло), Кънектикът (само CBD масло), Западна Вирджиния, Пенсилвания, Ню Джърси, Вирджиния (само CBD масло), Джорджия (само CBD масло), Флорида;
• легализирана за развлечение и за медицински цели: Вашингтон, Орегон, Невада, Калифорния, Аляска, Мичиган, Илинойс, Върмънт, Мейн, Масачузец, Колорадо, Вашингнон – окръг Колумбия.

Източници:

http://www.emcdda.europa.eu/topics/law

http://www.emcdda.europa.eu/publications/topic-overviews/content/drug-law-penalties-at-a-glance_en

https://www.emcdda.europa.eu/publications/topic-overviews/cannabis-policy/html_en

https://www.emcdda.europa.eu/countries/drug-reports/2019/finland/drug-laws-and-drug-law-offences_en

http://www.emcdda.europa.eu/publications/topic-overviews/cannabis-policy/html_en

https://disa.com/map-of-marijuana-legality-by-state

Декриминализацията на марихуаната – примерът на Чехия

Удачно ли е да се легализира употребата на марихуана в България и дали предприемането на такава промяна в закона би довела до намаляване на употребата на марихуана и някои вредни последствия от статута й на незаконно наркотично вещество?

С настоящата информация не се изказва  становище по този въпрос. Целта е, преди да се издигат лозунги „за“ и „против“,  да бъдат изяснени двете понятия – легализация и декриминализация, а след това всеки сам да помисли и да достигне дo свои собствени, аргументирани изводи по темата. Легализация и декриминализация често се използват като взаимно заменяеми – синоними, което е абсолютно погрешно. Това са две понятия със съвсем различни съдържания, водещи до съвсем различни по своето естество законови промени и последствия.

ДЕКРИМИНАЛИЗАЦИЯ:  Престъплението се прекласифицира от криминално (престъпно) в не криминално (не престъпно). То обаче остава нарушение, в зависимост от конкретните, държавно постановени разпоредби и може да бъде наказвано от полицията или от други агенции, а не от съда.

Декриминализация на марихуаната в никакъв случай не означава, че всеки ще може безнаказано да я употребява, притежава и продава. Официално нито една държава в Европейския съюз не е легализирала напълно марихуаната. Но в някои държави, където законовият режим е по-либерален към наркотиците,  притежанието на малки количества марихуана е декриминализирано. Понятието „малки количества“ е условно и е ясно дефинирано. То представлява праг, който ако се надвиши, се носи наказателна отговорност. Принципно, целта на това ограничение е да раздели обикновените потребители от дилърите. В някои държави, в които марихуаната е декриминализирана, за притежание на малки количества се прилагат наказания от типа на: глоба; посещение на занятия, насочени към отказване на приемане на веществото; задължително лечение за зависимите, лишаване от свидетелството за управление на МПС и др.

Макар и от различно естество, един ясен пример, от който може да се разбере разликата между престъпно и не престъпно деяние е регламента за наказанията за шофиране след употреба на алкохол – виж статията „Законодателство в България“.

ЛЕГАЛИЗАЦИЯ: преминаване от непозволено поведение (престъпно или не престъпно) към позволено поведение. Легализацията обикновено се използва за описване на предлагането, а не за притежанието на наркотици. Легализацията е, за да има ред, легализацията не е свободия.

В повечето държави марихуаната е легализирана само за медицинска употреба и промишлени цели, а само в някои е легализирана и за развлечение.

От друга страна, легализацията означава, че потребителите могат да се разминат без санкция (освен ако не се пуши канабис на обществени места). По-важното е, че това означава, че бизнесът – отглеждане, транспортиране и търговия на дребно, е законен и държавно регламентиран.

Любопитно:

В исторически план, като първи опит за легализация и разграничаване на двата вида употреба: „Двойнствената природа на марихуаната, като вреден опиат и същевременно полезно лекарство, не е обсъждана по-рано от XV век. Горе-долу по това време мюсюлмански теолози били изправени пред въпроса дали да третират хашиша (мощен наркотик, произвеждан от смолата на марихуаната) като алкохола, който е изрично забранен от Корана или не. За решаването на този проблем, учените направили разлика между употребата на хашиша: като лекарствено средство и допустимата му употреба и като опиат –  за което препоръчвали наказание под формата на бичуване…..“

( Източник: https://www.konop.bg/article/30/istoriq-na-kanabisa )

В България конопът и производните от него продукти са посочени в списък № 1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите, който е в сила от 03.10.1999 г. (ЗКНВП) (https://www.drugsinfo-bg.org/mfls/ZKNVP-032019.pdf). Периодично през годините са правени някои промени и допълнения. В този списък са изброени веществата, които според българския законодател са забранени за употреба в хуманитарната и ветеринарната медицина.

Законът урежда организацията, правомощията и задачите на държавните органи, осъществяващи контрол върху производството, преработването, търговията, употребата, съхраняването, вноса, износа, транзита, пренасянето, превозването и отчетността на наркотични вещества, както и върху пускането на пазара, вноса и износа на прекурсори, а също и мерките срещу злоупотребата и незаконния трафик с наркотични вещества (ЗКНВП, чл. 1).

• Чл. 3. ал. 1. Законът се прилага:

т. 1. за всички растения и вещества, класифицирани като упойващи и психотропни вещества, и препаратите, в които те се съдържат;

т. 2. за всички вещества, използвани при производството на упойващи и психотропни вещества, класифицирани като прекурсори.

• Чл. 3. ал. 2. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 07.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., в сила от 10.11.2011 г.) С наредба, приета от Министерския съвет, се определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва:

1. Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина;

2. Списък II – Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина;

3. Списък III – Рискови вещества.

• Чл. 8. Незаконно произведени, преработени, съхранявани, придобити, използвани, държани, пренасяни и превозвани, внесени, предназначени за износ, за реекспорт или за транзит наркотични вещества и прекурсори, както и култивираните растения, съдържащи наркотични вещества, се отнемат в полза на държавата при условия и по ред, предвидени в този закон.
• Чл. 30. Забранява се производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1.
• Чл. 108а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 22 от 2010 г.) Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или от нормативен акт по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Обстоятелствата, които определят деянията като незаконни, са предвидени в Наказателния кодекс на Република България (чл. 354, чл. 354а, чл. 354б и чл. 354в от НК). В зависимост от вида и тежестта на престъплението наказанията могат да бъдат:

• парична глоба до 300 000 лв.;
• лишаване от свобода – за срок до 20 години;
• лишаване от свобода и парична глоба;
• пробация;
• Като допълнителни наказания могат да бъдат наложени лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност, лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Закон за движение по пътищата

1. Принудителни административни мерки:

• Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или след употреба нанаркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до 18 месеца.
• Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Глоба от 100 до 300 лв. на собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребило наркотични вещества или техни аналози.

2. Наказателният кодекс предвижда следните мерки при установено шофиране след употреба на алкохол и/или наркотични вещества:

• ал. 1 от чл. 343 б. “б“: Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от 200 до 1000 лева.
• ал. 2 от чл. 343 б. “б“: Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от 500 до 1500 лева.
• ал. 3 от чл. 343 б. “б“: Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от 500 до 1500 лева.

Източници:

https://www.drugsinfo-bg.org/zakonat-i-narkotitsite/

https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2018/10/25/zknvp.pdf

https://rta.government.bg/images/Image/n_uredba/zdvp.pdf

Съвсем наскоро, по препоръка на Световната здравна организация, Комисията по наркотичните вещества към ООН премахна марихуаната и производните от нея вещества от списъка с особено опасните наркотици. Въпреки това, те продължават да бъдат обект на особени мерки за контрол  като остават в списъка на веществата, които са „силно пристрастяващи и силно отговорни за злоупотреби“ и криещи значителни рискове за общественото здраве.

В тази статия ще ви запознаем с потенциалните рискове, които крие употребата на марихуана за възрастния индивид и след това ще се обърне особено внимание на същите, но при употреба в тийнейджърска възраст.

Важно е да се знае!

Марихуаната може да бъде както полезна, така и вредна. Това, че тя има полезни приложения, в никакъв случай не означава, че нейната употреба е безобидна и безвредна. Има реални рискове за хората, които използват марихуана, особено за младежите, за жените, които са бременни или кърмят. Днешната марихуана е по-силна от всякога и това е факт, който значително увеличава рисковете от употребата й.

Рискове в социалната сфера на индивида, които носи употребата на марихуана:

• Марихуаната в България е незаконна, затова човек, който употребява марихуана е закононарушител и е възможно да има проблеми с полицията и правораздавателните органи.
• Рисковете от шофиране след употреба на марихуана са два:

– Ефектите й върху възприятията, вниманието, координацията на движенията и скоростта на обработка на информация сериозно влошават уменията за безопасно шофиране;

– Тестовете за употреба на наркотици, които контролните органи използват при проверка на водачитея могат да отчитат наличие на следи от марихуана от 24 часа до седмица след като човекът е употребил за последно, в зависимост от това дали употребата е инцидентна или редовна.

• В социален аспект, ако употребата на марихуана стане системна, може да доведе до проблеми в работата и във взаимоотношенията със семейството и приятелите.

Рискове за физическото и психическото здраве:

• Марихуаната има незабавен негативен ефект върху психични процеси като памет, обучение и внимание. Някои данни показват, че при продължителна употреба тези ефекти е възможно да се задържат у хората дори и след прекратяване на употребата.
• При редовно пушене на марихуана ефектите върху дихателната система могат да бъдат същите като при пушенето на тютюн, което включва кашлица и отделяне на храчки, по-чести заболявания на дихателните пътища и по-висок риск от възпаление на белите дробове.
• Няма достатъчно доказателства, които да подкрепят или да опровергават хипотезата, че марихуаната може да увеличи риска от сърдечен удар, но има изследвания, които показват, че пушенето й може да бъде отключващ фактор за такъв.
• Употребата на марихуана по време на бременност е свързана с повишен риск от раждане на дете с по-ниско тегло, проблеми с развитието на мозъка и поведенчески проблеми при бебетата.
• Рискова група са хората с психични разстройства или хората с генетична предразположеност към такива. При тях употребата е възможно да задълбочи психичния проблем или да допринесе за отключване на заболяването. За това е отговорна съставката THC (тетрахидроканабинол).

РИСКОВЕТЕ ОТ УПОТРЕБА НА МАРИХУАНА В ТИЙНЕЙДЖЪРСКА ВЪЗРАСТ СА ПО-СПЕЦИФИЧНИ.

„Повечето зрели хора, които днес страдат от различни зависимости, са започнали да имат проблеми с наркотици и алкохол в ранните тийнейджърски години – период на развитие, при който невронните връзки все още растат. Така мозъкът на младите всъщност се оказва най-уязвим от употреба на различни субстанции – в конткретния случай канабис под формата на цигара, който е и най-популярен след алкохола и цигарите сред подрастващите“ (https://www.konop.bg/article/947/rannata-upotreba-na-kanabis-vodi-do-drastichni-promeni-v-kognitivnite-procesi-na-mozyka)

проф.д-р Мерилин Сир – водещ учен в изследване за въздействие на марихуаната върху мозъка на подрастващите

Заради тенденцията в световен мащаб за легализация на употребата на марихуана, се засилва рискът все повече младежи да започнат да вярват, че е безопасно да експериментират с нея. Факт е обаче, че мозъкът продължава своето развитие до 25 годишна възраст, затова дотогава младият човек е много по-уязвим за вредите от психоактивните вещества, отколкото възрастния индивид. Всяко външно влияние и намеса в процеса на формиране на мозъка може да остави сериозни временни, трайни или постоянни неблагоприятни последици. Употребата на марихуана в този възрастов период е външен фактор, който влияе на мозъчните процеси, формирането на мозъка и крие сериозни рискове. Усилията на учените са насочени основно в тяхното търсене.

Обстойно изследване за значението на възрастта, в която се започва употребата на марихуана констатира, че колкото в по-млада възраст е започнала употребата, толкова по-лоши са последствията:

(https://www.sciencedaily.com/releases/2017/03/170328105901.htm).

На среща на върха по невронауката, свикана от Националите здравни институти (NIH) през 2016 г., учените докладват за ефектите, които марихуаната възпроизвежда върху подрастващия мозък:

(https://www.drugabuse.gov/news-events/meetings-events/2016/03/marijuana-cannabinoids-neuroscience-research-summit).

Националните академии на науките, инженерството и медицината публикуват през 2017 г. изчерпателен преглед на научните доказателства – „Ефекти върху здравето на канабиса и канабиноидите: настоящо състояние на доказателствата и препоръки за изследвания“

(https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK423845/).

От посочените доклади, мета-анализи и още поредица от значими научни изследвания, освен горепосочените рискове, могат да се изведат следните възможните вредни последици от употребата на марихуана в тийнейджърска възраст:

• Нарушения в участъци на мозъка, участващи в познавателните процеси, работната и вербалната памет (https://www.medicalnewstoday.com/articles/290812#-Length-of-marijuana-use-correlated-to-severity-of-hippocampal-abnormalities-);
• Понижение в интелектуалните способности – проучване сочи, че хората, които са започнали употреба в тийнейджърска възраст, са загубили средно 8IQ точки на възраст между 13 и 38 години.

(https://www.drugabuse.gov/publications/drugfacts/marijuana#ref);

• Увеличен риск от развитие на психични проблеми като шизофрения, депресия и тревожност, особено при лица с генетична предразположеност към някакво психично заболяване (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC135493/). Предпоставка за развитие на шизофрения би могло да се окаже високото ниво на съдържание на THC и употребата на синтетичните му аналози  (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4740396/, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC135493/, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25586398/);
• Повишаване нивото на тевожност (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29149635/);
• Има известен риск от развитие на суицидно поведение в млада възраст (https://jamanetwork.com/journals/jamapsychiatry/fullarticle/2723657);
• По-ранната възраст на започване на употребата, носи по-голям риск от развиване на зависимост;
• Намесата на канабиноидите в работата на подрастващия мозък предизвиква трайни промени в емоционалните отговори, влияе негативно върху процеса на вземане на решения и поемането на рискове;
• Употребата на марихуана в ранна възраст крие рискове за бъдещи социални проблеми при социалното функциониране на индивида, както и формиране на неудовлетвореност от живота

(https://jamanetwork.com/journals/jamapsychiatry/fullarticle/2723657).

РИСКОВЕ ПРИ КОМБИНИРАНА УПОТРЕБА

Важно е да се знае, че комбинираната употреба на марихуана с други психоактивни вещества   може да има непридвидими и неприятни последици. Не рядко това се прави от хората, за да изпитат различни ефекти или за да компенсират нежелани ефекти. Такава употреба крие редица рискове. Следват някои общи комбинации и свързаните с тях ефекти.

Марихуана + Алкохол и други депресанти. Това по принцип са вещества, които забавят сърдечната честота и ни карат да се чувстваме по-спокойни. Депресантите влияят на координацията и други умения, необходими за безопасно шофиране. Канабисът, в комбинация с дори малки дози алкохол, влошава способността ни за шофиране повече отколкото ако те се употребяват самостоятелно. Обикновено се засилва влиянието на алкохола. Може да се появи главоболие и гадене.

Марихуана + Стимуланти. Това са вещества като енергийни напитки, амфетамини, метамфетамини, кокаин, включително и екстази, които увеличават сърдечната честота и ни карат да се чувстваме по-енергични. Комбинирането на канабис със стимуланти може да помрачи нашата преценка за това колко сме опиянени, което потенциално води до рисково поведение. Рискът е особено висок за хора, които имат предразположение към проблеми със сърдечно – съдовата система. Налице е и повишен риск от проблеми с психичното състояние – тревожност, безпокойство, параноични мисли и др.

По подробно за ефектите и рисковете от различните комбинирани употреби може да прочетете на следния линк:

http://blog.drugsinfo-bg.org/kombinirane-na-narkotitsi/

Независимо от начина на употреба, веднъж попаднали в кръвообращението, активните съставки на марихуаната се свързват с така наречените канабиноидни  рецептори, които са разположени в различни части на централната и периферната нервна система. Въздействието и ефектите от употребата на марихуана се обясняват със свойствата на двете основни активни съставки: канабидиол (CBD) и тетрахидроканабинол (THC). Силата и начинът на въздействието зависи от съотношението между тези две съставки и от концентрацията им, а те са различни в различните сортове марихуана и в различните продукти от растението. Съставката, която предизвиква наркотичния ефект (напушването) е THC. Той имитира действието на невротрансмитера анандамид и свързването му с рецепторите се явява външен сигнал, на който мозъкът реагира без наличието на органична причина. Всеки сигнал, постъпил в мозъка, променя начина, по който той функционира.  „Вратичките”, през които се вмъква THC, са канабиноидните рецептори. Мозъчните структури, в които тези рецептори имат висока концентрация, са: хипокампусът, хипоталамусът, малкият мозък и базалните ганглии. Това от своя страна обяснява въздействието и някои от типичните ефекти от употребата на марихуана.

• Една от функциите на хипокампуса е да се грижи за краткосрочната памет и намесата на THC оказва негативно въздействие на тази функция;
• Хипоталамусът е известен като „емоционалният мозък” и на него са подчинени емоциите, настроението, инстинктите и запаметяването;
• През хипокампуса THC въздейства индиректно върху системата за възнаграждение на мозъка, отговаряща за реакциите ни към неща, които ни харесват – храна, секс и др.;
• THC повлиява и координацията чрез въздействието си върху малкия мозък;
• Базалните ганглии направляват несъзнателните мускулни движения, което е още една причина моторната координация да се влошава под въздействието на марихуана.

Възможните  непосредствени ефекти от намесата на марихуаната в работата на мозъка могат да бъдат: 

• Повишаване на чувствителността към външни стимули, водещо до усилени

• усещания за вкус, цвят, звук и пространство, променено чувство за време, промени в усещането за собственото тяло.
• По-рядко, но е възможно да се появят слаби зрителни, по-често слухови и сетивни халюцинации.
• Нарушенията в краткосрочната памет са сериозни, водят до разпокъсаност на мислите и изказа и са съпроводени с намалено чувство за самоконтрол, трудности с мисленето и решаването на задачи, затруднена преценка.
• Понижава се вътреочното налягане в следствие на което кръвоносните съдове в очите се разширяват. Външно това се изразява чрез характерно зачервяване на очите.
• Често срещан ефект от употребата е засилване на апетита и увеличаване на удоволствието от храненето.
• Марихуаната има свойството да усилва текущото настроение, но промените в настроението варират за отделните хора и в голяма степен зависят от състоянието, в което са били преди употребата и от социалния контекст. Едни хора споделят, че чувстват ефектна еуфория, други ги отпуска, а някои стават тревожни. По-високи дози могат да доведат до силна тревожност, паника и понякога загуба на съзнание.

Много разпространен мит е, че марихуаната не предизвиква зависимост. Това всъщност не е така. Марихуаната предизвиква както психическа, така и физическа зависимост. Това се обяснява с механизма на нейното въздействие върху мозъка и намесата на THC в работата на системата за възнаграждение (сбор от мозъчни структури и невронни пътеки, които са отговорни за всички положителни и приятни емоции, усещания и състояния, които преживяваме – удоволствие, радост, еуфория, сигурност, свързаност, спокойствие, благодарност, болкоуспокояващи ефекти и др.). С течение на времето, колкото по-често се задейства усещането за еуфория чрез употребата на марихуана, толкова по-малко удоволствие получава човекът от останалите приятни преживявания, а това е сериозна предпоставка за развиване на зависимост към нея.

Зависимостта от марихуаната е с много коварно развитие, защото за разлика от някои други наркотични вещества, тя се формира в течение на по-дълъг период от време. При редовна употреба рецепторите се приспособяват и свикват да получават определено количество от веществото. Опитите за спиране са изключително разстройващи за хората, хванати в този капан. Стават раздразнителни, напрегнати, неспокойни, може да се появи безсъние, главоболие, треперене на ръцете и др. Тези неприятни усещания често карат хората да употребят марихуана отново, но желанието не е толкова силно и непреодолимо, както при алкохола, никотина или при някои други видове наркотични вещества.

Около 10% от използващите редовно канабис развиват зависимост към него. Ако човекът е започнал употребата в тийнейджърските си години, този процент може да стигне 17. Ако употребата е всекидневна, зависими стават между 25 и 50% от хората.

И при марихуаната редовната употреба води до развиване на толеранс към нея (необходимост от по-висока доза за постигане на същия ефект). Дори и когато марихуаната е с висока концентрация на THC, ако употребата е ежедневна, тя започва да губи търсения ефект. (Парадоксално е, че пушачите с дългогодишен опит и умерена употреба (!) стават много чувствителни към ефектите на марихуаната. В резултат на това, те нямат нужда от по-голяма доза, а напротив, успяват да си извлекат приятните изживявания от малко количество.)

П.П. Сортовете коноп, в които съдържанието на THC е под една гранична стойност (обикновено около 0,2%), се оценяват като индустриални и следователно от тях не може да се очаква някакъв наркотичен ефект.

Забавен клип по темата: https://www.youtube.com/watch?v=r2_skiJAHsQ

Източници:

https://www.drugsinfo-bg.org/chesto-zadavani-vaprosi/kak-vliyae-na-mozachnata-struktura-popadnaliyat-v-organizma-thc/ – как влияе на мозъчната структура THC

https://www.obekti.bg/nauka/kak-vsshchnost-deystva-marihuanata-na-tyaloto-i-mozka

https://bg.khanacademy.org/science/biology/human-biology/neuron-nervous-system/a/neurotransmitters-their-receptors – по-любопитните могат да прочетат малко повече за рецепторите и невротрансмитерите

https://bg.khanacademy.org/science/health-and-medicine/mental-health/drug-abuse-and-drug-addictions/v/reward-pathway-in-the-brain?modal=1 – (клип) система за възнаграждение в мозъка

РАЗЛИКА МЕЖДУ УПОТРЕБАТА НА МАРИХУАНА ЗА УДОВОЛСТВИЕ И УПОТРЕБАТА ЗА

МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ

• За медицински цели марихуаната или продукти от нея се използват само от хора, които имат конкретни здравословни проблеми и  търсят конкретно терапевтично въздействие върху конкретна болестна симптоматика. В страните, в които тази употреба е легализирана, канабисовите продукти се предписват от лекар, който е длъжен да дозира съответния препарат и предварително да запознае болния с възможните странични ефекти от предписаното лечение. Продажбата на продуктите също е поставена под строг контрол Това е процес, който е напълно идентичен с предписването на всяко едно лекарствено средство. Употребата чрез пушене е спорна сред медицинските среди заради допълнителните рискове за здравето.

• Когато се употребява марихуана за удоволствие много често се пренебрегват възможните негативни ефекти и обикновено липсва дозираният прием като ограничителен компонент. Употребяващите за удоволствие са хора, които в повечето случаи нямат съответните здравословни проблеми, а знанието за полезните свойства на растението служат основно като оправдание на употребата. Последното е много характерно в страните, в които такава употреба е забранена от закон, а също и за заблуда на родителите, когато става въпрос за употреба от непълнолетни лица.

Има и една трета група употребяващи. Това са хора, болни от тежки заболявания, на които традиционната медицина понякога не е в състояние да облекчи страданията. Такива хора често са отчаяни и търсят алтернативни варианти за лечение. Обикновено, по една или друга причина, те се снабдяват с канабисови продукти по нелегален начин и използват продуктите при липса на медицински контрол. Това е свързано с много рискове, подобни на горепосочените. С оглед претенциите за обективност на материала, не може да не се спомене, че много от тези хора свидетелстват, че получават облекчение и подобряване на качеството си на живот, но не бива да се изключва и вероятността за плацебо ефект.

РАЗЛИКА МЕЖДУ МАРИХУАНАТА, КОЯТО СЕ ПРОДАВА ЛЕГАЛНО И ТАЗИ, КОЯТО СЕ ПРОДАВА НА НЕЛЕГАЛНИЯ ПАЗАР

         Според Американския институт по злоупотреба с наркотици (NIDA) легално продаваната и уличната марихуана имат едни и същи характеристики и носят еднакви рискове за здравето. Дали това е така?

• Марихуаната и продуктите от нея, които се продават легално подлежат на строг контрол. Основна характеристика за тях е, че би следвало да са с гарантирано качество и произход. За легалната марихуана има регламентирани ограничения относно максимално допустимата концентрация на активната съставка THC, която е отговорна за психотропния ефект. Максимално допустимото съдържание на THC варира на различните места и в зависимост от различното предназначение, а в някои държави се допуска единствено и само наличие на канабидиол (CBD). Продуктите, които съдържат само CBD, не са привлекателни за хората, употребяващи за развлечение, защото те не могат да доведат до интоксикация (напушване). В някои от държавите, в които марихуаната е легализирана за развлечение, няма ограничение за процентното съдържание на THC, но там има строг регламент и високи изисквания, които са поставени на легалните производители, разпространителите и търговците.

• Докато през 70-те, 80-те години нелегалната марихуаната е съдържала около 3% THC, то в днешно време има данни, че сред конфискуваните проби трева има такива със съдържание на съставката  32% и повече. Това е изключително тревожно и опасно, защото въздействието върху организма е в пъти по-силно от преди и многократно увеличава рисковете от негативни ефекти. Нелегалната марихуана, за разлика от легалната, обикновено е с неизвестен произход. Много често при отглеждането й се използват различни химикали. Друга практика, която съществува на нелегалния пазар, е пръскането и „обогатяването“ на марихуаната с други видове наркотични вещества – нови психоактивни вещества, хероин, амфетамин, кетамин, бензодиазепини и други лекарствени препарати. Това е т.нар. „друсана трева“. Употребата на такава марихуана е изключително опасна, защото ефектите от употребата й обикновено са непридвидими и много често, в зависимост от допълнителната съставка, може да се стигне до развиване на моментални остри психотични състояния и дори смърт.

Повече подробности, свързани с рисковете от високите нива на THC, на следния линк :

• https://tidsskriftet.no/2016/11/kronikk/gir-sterkere-cannabis-flere-helseproblemer#reference-19

Повече информация за опасностите, които крият синтетичните канабиноиди, може да прочетете, ако последвате тези линкове:

• https://tidsskriftet.no/2012/10/oversiktsartikkel/syntetiske-cannabinoider-effekt-og-forekomst
• https://www.drugsinfo-bg.org/azbuka-na-narkoticite/sintetichni-kanabinoidi/?fbclid=IwAR1Eo8fnyh4Qi538_DPBlBBx1f1ZYHxiriuF_mPA8yAqngvZMX2dE24kQ6o

УПОТРЕБА ЗА РАЗВЛЕЧЕНИЕ. КАК СЕ УПОТРЕБЯВА?

От растението Cannabis за развлечение се използват три вида продукти, които са чисто органични. „Марихуана” обикновено се нарича зелената или кафява смес от изсушени листа, стебла, семена и цветове. „Ганджа” се казва най-често на  изсушените пъпки и съцветия. Често тези две наименования се използват като взаимно заменяеми. „Хашиш” е лепкавата смола, която отделят съцветията на женското растение. След втвърдяване, тази смола се пресова и се оформя на блокчета. Друг вид продукт, за получаването на който обаче  е необходима допълнителна обработка е „хашишовото масло”.

• Марихуаната и ганджата най-често се употребяват чрез пушене в ръчно навита цигара като сместа може да е чиста или примесена с тютюн. Друг начин за пушене е в лула или в наргиле (водна лула, бонг).
• Марихуаната и ганджата могат да се добавят в хранителни продукти или да се консумират под формата на запарка като чай.
• Хашишът може да се консумира чрез поглъщане, чрез пушене в цигара с тютюн, в лула, наргиле или да се добавя в сладкиши.
• Хашишовото масло се капва върху обикновена цигара и се пуши или се нагрява върху фолио и се вдишват изпаренията.

Начинът на употреба има значение както за самото въздействие, така и за бързината на ефекта.

• При пушене, през белите дробове активните съставки преминават по-бързо в кръвообращението и се получава по-бърз, но по-краткотраен ефект.
• При прием през устата, съставките преминават през гастроинтестиналния (стомашночревния) тракт и ефектът настъпва по-бавно, но трае по-дълго.

Важно е да се знае, че:

По-бавното настъпване на ефекта при прием с храната крие сериозна опасност от предозиране. Тук не може да се говори за смъртоносна свръх доза, както е при някои други наркотични вещества. Симптомите при предозиране с марихуана са неприятни, но не са така опасни от медицинска гледна точка. Предозиралият не е на себе си, може да изпитва изключително силна тревожност,  панически атаки или психотични реакции, изразяващи се със загуба на връзка с реалността и силна параноя, изпадане в състояние подобно на треска, която често е последвана от ступор и махмурлук. В редки случаи от свръх доза марихуана може да се стигне и до изпадане в безсъзнание.

УПОТРЕБА ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ

Какво означава медицинска употреба на марихуана? За какво става въпрос?

Откриването на канабиноидната система в човешкия мозък през 90-те години засилва интереса към използването на канабиса за медицински цели. Предполага се, че канабиноидите, които съдържа растението, могат да бъдат използвани за облекчаване на симптоми при хронична болка и неврологични заболявания като множествена склероза и др.

Терминът „медицинска марихуана“ не се използва за определен вид (сорт) на канабиса. Той се отнася до използването на цялото растението или продукти от него в непреработен вид за лечение на симптоми на заболявания и други състояния.

Медицинската употреба на марихуана се отнася до голямо разнообразие от препарати и продукти, които могат да съдържат различни активни съставки, различни начини на приложение и различен начин на употреба на продукта. Продуктите от марихуана, използвани за медицински цели, са под формата на таблетки, капсули, маслени извлеци, тинктури. Пушенето, като начин на употреба за медицински цели, се среща, но не е препоръчително, защото вредните ефекти, които се получават в процеса изгаряне са валидни и в този случай. Никоя от държавите в Европейския съюз, в които е разрешена медицинската употреба на препарати от канабис, не препоръчва пушенето като начин на консумация.

До сега не са проведени достатъчно мащабни клинични изпитвания, които да доказват, че ползите от растението надвишават рисковете за пациентите при евентуално лечение. По тази причина, самото растение канабис не е одобрено за лекарствено средство от международните агенции по лекарствата, за разлика от неговите съставки – канабиноидите.

Американската Агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) е одобрила два канабиноида за перорална употреба като лекарствени средства: дронабинол и набилон. Това може да доведе до заблуда обикновения потребител и той да направи погрешно заключение, че става въпрос за медицинско приложение на растението марихуана. В случая с тези лекарства става въпрос за синтетично създадени канабиноиди, а не извлечени от растението естествени съставки.

Най-голям медицински интерес представляват двата канабиноида ТНС и CBD и затова за тях се правят най-много изследвания. С оглед на възможна медицинска употреба е важно да се  прави разлика между марихуаната и чистите ТНС, CBD и други специфични съставки, извлечени от растението.

• Медицински приложения на ТНС:

• Използва се за предотвратяване на гадене и повръщане като съпътстващо лечение на онкологични заболявания.
• Оралният прием на ТНС се прилага при пациенти със СПИН за повишаване на апетита с цел поддържане на теглото им.
• ТНС може да намалява болка, възпаление (подуване и зачервяване) и проблеми с контрола върху мускулите.
• Друга съставка, близка до ТНС – набилон, също е одобрена в САЩ за лечение на гадене и повръщане.
• CBD е канабиноид, който не засяга съзнанието и поведението и всъщност може да модерира психоактивните ефекти на ТНС. Медицинските приложения на CBD са:

• Намаляване на болката и възпалението;
• Има добър ефект при контролирането на епилептичните припадъци;
• Възможно е да бъде от полза при лечението на психични заболявания и зависимости.
• През юни 2018 г. FDA одобрява употребата на орален разтвор на канабидиол (CBD), наречен Епидиолекс, за лечението на две редки форми на епилепсия – синдром на Ленокс-Гасто и синдром на Драве при пациенти на и над 2 години.
• Набиксимол е канабиноидно лекарство, което се произвежда под формата на спрей за уста, съдържащ екстракт от цялото растение с THC и CBD, смес в съотношение почти едно към едно. В Канада и в някои части на Европа лекарството се използва за лечение на болка, свързана с онкологични заболявания, при мускулни спазми и болка от множествена склероза (МС). В САЩ медикаментът не е одобрен все още за употреба, но е в процес на тестване и проучвание.

Важно е да се знае!

На този етап, марихуаната и производните от нея продукти се използват за медицински цели като палеатив – лекарство, което може само да облекчава страдания (симптоми). Все още не съществуват научни доказателства на базата на които от марихуана може да се произвеждат лекарства, които да лекуват определени заболявания, като премахват болестта.

Употребата на марихуна и канабисови продукти за медицински цели би следвало да се прилага при наличието на конкретен, ясно дефиниран медицински проблем.

При канабисовите препарати, както и при всяко друго лекарство, също могат да се проявят странични ефекти и усложнения. При пациенти с психиатрични заболявания употребата е противопоказна.

Нужно е да се проведат още много изследвания върху ползите и страничните ефекти на марихуаната, преди растението да бъде одобрено за медицинска употреба. Правят се предклинични и клинични изпитвания с канабис и негови екстракти, в търсене на възможни медицински приложения. Например:

• заболявания, които засягат имунната система, включително:

–  ХИВ / СПИН

–  множествена склероза (МС), която причинява постепенна загуба на мускулен контрол

• възпаление
• болка
• припадъци
• нарушения в употребата на вещества
• психични разстройства

Може да прочетете повече за изследванията за марихуана на NIH (National Institutes of Health)  на следните препратки :

• Изследвания за марихуана и канабиноиди в NIDA
• NIH изследвания за марихуана и канабиноиди

Източници:

https://www.nap.edu/read/24625/chapter/1#xii  – Годишен доклад на Американската академия на науките (NASEM)  „Ефекти върху здравето на канабиса и канабиноидите” , 2017

https://www.drugabuse.gov/publications/drugfacts/marijuana-medicine – Национален институт по злоупотреба с наркотици (NIDA)

https://www.emcdda.europa.eu/publications/rapid-communications/medical-use-of-cannabis-and-cannabinoids-questions-and-answers-for-policymaking_en – Доклад на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (EMCDDA), декември 2018

Растението Cannabis (канабис) е познато на хората от древни времена. Днес в литературата най-често се среща с латинско наименование Cannabis Sativa.  Съществуват няколко вида коноп, а в днешно време има и много хибриди (щамове). Между различните видове има разлики по отношение на външен вид, миризма, вкус и съотношение на активните съставки (канабиноиди). Sativa означава „култивиран“ и за пръв път е регистрирано  да се използва от английския билкар Уилям Търнър. Добавката Sativa се среща и при наименованията на други растителни видове.

Вероятно растението произхожда от Централна Азия, Китай. При археологически разкопки в Тайван, в слоеве от преди 12 000 години, са открити керамични съдове с отпечатъци от конопено въже, което може би е използвано при направата и украсяването на съдовете. Ето за какво са използвали конопа различните народи през годините:

КИТАЙ

• Най-ранните писмени сведения за канабиса са от древна китайски книга за лекарствата, която се приписва на император Шен Нун (около 2700 г. пр. Хр., познат също като Чен Нънг). Продукти от коноп се препоръчват при различни заболявания – подагра, ревматизъм, малария и др. В края на 16 в. сл. Хр. в друг китайски медицински текст отново се среща използването на коноп с медицинска цел;
• От изключително здравото конопено влакно са изработвали дрехи, обувки, хартия и дори за тетива на лъковете си;
• Към средните векове започва да се използва и като средство за промяна на съзнанието. Даоистките мъдреци са смятали, че при дъвчене на конопено семе човек вижда духове и дори може да се влезе в общуване с тях.

СКИТИ И ТРАКИ

• Изработване на платно от коноп;
• Средство за изпадане в транс и екстаз в шаманските им практики.

ИНДИЯ

• Конопът е играл ролята, която е имал алкохолът в други общества;
• В продължение на хиляди години е използван в магични и религиозни обреди;
• В Аюрведа (традиционна индийска медицина) от Средновековието до наши дни се използват всички части на растението с различна терапевтична цел. Предписваната употреба и нейната продължителност е съобразена със наркотичните свойства на конопа, защото се смята, че продължителна употреба води до дисбаланс на трите основни физиологични сили в тялото.

АНТИЧЕН СВЯТ

• Древните гърци и римляните са познавали конопа като влакнодайно растение, а като опияняващи средства са използвали други растения.

ИСЛЯМСКИ СВЯТ

• Производство на хартия;
• Хашишът успешно е замествал алкохола, тъй като последният е забранен от Корана;
• Около 15 век за пръв път там се поставя въпросът за двойствената природа на конопа – вреден наркотик, но също и лекарствено средство. Проблемът възниква от дилемата дали хашишът следва да бъде третиран като алкохола. В резултат на това мюсюлманските теолози разграничават двата вида употреба на хашиш – допустима употреба като лекарствено средство, от една страна, и от друга страна – употреба като опиат, за която те са препоръчвали наказание под формата на бичуване.

ЕВРОПА

• 16 век – производство на конопени влакна, като материал за изработка на въжета, текстилни изделия и най-вече за плавателни платна;
• Във фолклора на различни европейски народи се среща използването на коноп в някои ритуали и като лечебно средство;
• 19 век – от египетския си поход армията на Наполеон донася в Европа хашиша;
• 30-те години на 19 век официалната западна медицина се запознава с възможното медицинско приложение на конопа и започват да се правят опити върху животни с различни препарати, базирани на конопа;
• През 1844 г. в Париж е основан Клуб на хашишините, чиято цел е била изследване на преживяванията, предизвикани от конопа, а членове са били известни личности от литературния и интелектуалния елит.

АМЕРИКА – 20 ВЕК

• До 30-те години на 20 век поне две американски компании продават стандартизирани екстракти от канабис като болкоуспокояващи, спазмолитици и успокоителни. Скоро растителните продукти биват изместени от създадените много по-ефективни синтетични лекарства като аспирина и барбитуратите;
• До 60-те години основни потребители на канабис са джаз музикантите, артистите, чернокожите и латино-американците. По това време започват да се разпространяват слухове и твърдения, че употребата му води до извършване на престъпления, психични заболявания и смърт;
• Приема се на закон, който налага тежки ограничения в предписването и продажбите на канабис, в резултат на което повечето фармацевтични компании престават да произвеждат лекарства, базирани на коноп;
• През 1942 г. канабисът е премахнат от лекарствения списък на Америка с основание, че „той е вреден и пристрастяващ наркотик”;
• През 60-те години употребата на канабис като средство за развлечение и отпускане придобива широко разпространение и известност не само в Америка, но и в световен мащаб;
• През 1970 г. правителството на САЩ приема закон за контрол върху наркотичните вещества като в този закон канабисът се поставя наравно с хероина и LSD по вредност и опасност. По това време за пръв път се появява и думата „марихуана”.

СИТУАЦИЯТА ДНЕС

В днешно време за използването на канабиса и различни канабисови продукти може да се съди по условното разделение на потребителите в няколко категории:

• Първата от тях са хората, които след тежък работен ден разпускат, като пушат марихуана. Особено характерно е за Близкия и Средния Изток. В тези региони може да се каже, че употребата е нещо като общоприето средство за релаксация.
• Друга категория потребители са млади хора със силно развит стремеж към повече и нови удоволствия. В западния свят употребата на марихуана е свързана повече със социалния контекст – нежелание на младите да приемат изискванията и сложността на съвременното общество, напрегнато ежедневие и преживяванията на скука.
• Хора с различни сериозни заболявания, често смъртоносни, които в лицето на канабисовите продукти откриват средство за облекчаване на различни болестни състояния. Не малко от тях вярват, че марихуаната има изцелителна сила, макар и за това все още да няма конкретни научни доказателства.
• Една отделна група потребители са експериментиращите и жадни за нови преживявания тийнеджъри, при които обаче употребата е свързана с най-сериозни рискове и последици.

Допреди 2-3 десетилетия пушенето на трева сред младите е било средство за разграничение от масата, средство за бунт и признак за различност. Днес, макар и все още незаконна в повечето страни, употребата на марихуана е на път да се превърне от различност в норма.

Изследванията за потенциални ползи и възможности за употреба на канабис и канабисови продукти за медицински цели продължават.

В световен мащаб изследванията по проблемите на наркотиците и наркоманиите сочат, че марихуаната остава най-употребяваното наркотично вещество. По данни на Националния фокусен център в България се потвърждава тази тенденция. 27 % от учениците у нас са пушили марихуана поне веднъж в живота си, като техният дял нараства през годините.

Използвана литература и други източници:

1. Караджов, Юлиян, Наркотиците – почти всичко за тях, Изд. Дилок, София, 2003

2. Уейл, Ендрю и Роузън, Унифред, От шоколада до морфина, Изд. Дилок, София, 2006

3. Marihuana: The First Twelve Thousand Years, Ernest L. Abel, 1980

4. https://www.konop.bg/article/142/proizhod-i-istoriq-na-rastenieto-kanabis

http://www.institut-icanna.com/en/blog/23/Cannabis-from-the-perspective-of-Indian-Traditional-Medicine-Ayurveda

Виена, 2 декември 2020 г. – Комисията по наркотичните вещества (CND) към ООН взема поредица от решения по международния контрол върху канабиса и свързани с него вещества и гласува да премахне канабиса от списък, който го категоризира като един от най-опасните наркотици. Тази промяна означава, че канабисът и канабисовата смола вече не са класифицирани сред най-вредните и опасни вещества, признава се, че те имат медицински и терапевтични ползи и не на последно място облекчава ограниченията върху научните изследвания, свързани с изследване на ползите от медицинското приложение на канабиса и производните му.

Съгласно международните конвенции за контрол на наркотиците, Комисията има мандат да взема решения относно обхвата на контрола върху вещества, като ги поставя в съответни графици към конвенциите. Всяка конвенция включва редица графици, които предполагат различни режими на контрол. Комисията взема решения обикновено веднъж годишно въз основа на препоръки на СЗО, Международния съвет за контрол на наркотиците (INCB) и държавите участнички към конвенциите.

Канабисът и свързаните с него вещества в продължение на много години са включени в списъците на Единната конвенция за наркотичните вещества от 1961 г., изменена с Протокол от 1972 г. (Списък I и IV: канабис и смола от канабис; Списък I: екстракти и тинктури от канабис), както и в Приложенията на Конвенцията относно психотропните вещества от 1971 г. (Списък I: тетрахидроканабинол (шест изомера на делта-9-тетрахидроканабинол); Списък II: дронабинол и неговите стереоизомери ( делта -9-тетрахидроканабинол)). Включването в конкретен списък е определящо за мерките за контрол, които държавите участнички трябва да прилагат към съответните вещества.

През януари 2019 г. Световната здравна организация (СЗО) прави поредица от препоръки за промяна на обхвата на контрол върху канабиса и свързаните с него вещества. В препоръките си към Комисията на ООН по наркотичните вещества комитетът на СЗО отбелязва, че канабисът може да има неблагоприятни последици и да причини зависимост. Също така цитира и ползите от лекарството за намаляване на болката и гаденето, както и облекчаване на симптомите на медицински състояния като анорексия, епилепсия и множествена склероза, и отбелязва, че за разлика от опиоидите, канабисът не е свързан със значителен риск от смърт.

След интензивни съображения, Комисията на ООН предприема действия по тези препоръки и гласува някои промени. Одобрява препоръката на Световната здравна организация и отстранява канабиса и канабисовата смола от Списък IV, който ги поставяше в категорията редом с хероина и други опиоиди и ги класифицираше като вещества „особено вредни и с изключително ограничена медицинска или терапевтична стойност“. Веществата, класифицирани в този списък, са подмножество на наркотиците от Списък I, които пък от своя страна се водят „силно пристрастяващи и силно отговорни за злоупотреби“. Оставайки в Списък I обаче, те все още продължават да бъдат обект на всички нива на ограничения и контрол, предвидени в Конвенцията от 1961 г. Това решение е взето с гласуване, съответно 27 гласа „за“, 25 гласа „против“ и един въздържал се.

Членовете на Комисията отхвърлят други четири препоръки на СЗО относно канабиса и неговите производни. Не се премахват екстракти и тинктури от канабис от Списък I и не се приема към въпросния списък да се постави бележка под линия, която да гласи, че „ Препаратите, съдържащи предимно канабидиол и не повече от 0,2% делта-9-тетрахидроканабинол (THC), не са под международен контрол“.

Ето и някои от позициите на гласувалите държави:

Еквадор подкрепя всички препоръки на СЗО и настоява, че производството, продажбата и употребата на канабис има „регулаторна рамка, която гарантира добри практики, качество, иновации и развитие на научните изследвания“.

САЩ гласува „за“ премахване на канабиса от Списък IV на Единната конвенция и запазването му в Списък I, заявявайки, че „в съответствие с науката, показваща, че макар да са разработени безопасни и ефективни терапевтични препарати, получени от канабис, самият канабис продължава да представлява значителни рискове за общественото здраве и трябва да продължи да се контролира съгласно международните конвенции за контрол на наркотиците ”.

Гласувайки „против“, Чили твърди, наред с други неща, че „има пряка връзка между употребата на канабис и увеличените шансове да страдате от депресия, когнитивен дефицит, тревожност, психотични симптоми, наред с други“.

Япония гласува „против“ и заявява, че немедицинската употреба на растението „може да доведе до отрицателни здравни и социални въздействия, особено сред младите хора“.

Ярък противник на промените е Русия, която нарича канабиса „дрогата, с която най-много се злоупотребява в световен мащаб“.

Източници:

https://news.un.org/en/story/2020/12/1079132

Из Иявление за пресата на Комисията по наркотични вещества към ООН