Разказът на един международен шампион по карате – за последствията от шофиране след употреба, за зависимостта и за трудните уроци в живота
П. е международен и европейски шампион по карате, национален и супер шампион по карате на България.
От около година се намира в процес на лечение от зависимост към наркотици.
Предпочита да остане анонимен.
– Какви качества възпита у теб професионалният спорт?
Благодарение на спорта, който тренирах, развих у себе си отговорност, толерантност, възпитание, търпение. Да бъда в помощ на другите, да бъда целеустремен. И най-вече да бъда дисциплиниран.
Шофирането за мен е страст и най-голямото ми хоби. Взех книжка още на 18г. и това, на което ме научи спортът, ми помогна бързо да развия своите шофьорски умения. Забелязвам, че тези качества са много важни за шофьорите на пътя, но твърде често липсват.
– Коя битка е по-трудна – тази за отличието на европейско първенство по карате или тази срещу зависимостта?
Започнах да употребявам на 18 г., на същата възраст, когато взех и книжка. Предпочетох да продължа по пътя на употребата, вместо да развивам своята спортна кариера. Заради този свой избор, бързо започнах да имам проблеми и с полицията, както в личен план, така и на пътя. Книжката вече ми е отнемана три пъти.
Към днешна дата, само на 25 г., съм постигнал много победи, но съм имал и много падения. Три пъти съм оставал без книжка заради наркотиците, попадал съм в ареста, имал съм куп проблеми със закона. Но всяка победа и всяка грешка е урок за мен.
– Разкажи ни какво се случи, когато ти отнеха книжката?
Последния път, когато ми я взеха, се прибирах от работа. Спряха ме за рутинна проверка. Полицаите поискаха да ми направят полеви тест за наркотици, защото вече ме познаваха.
Аз отказах, защото по-рано през деня бях употребил. Беше ме страх, че е възможно да отчете положителен резултат. Полевите тестове могат да засекат употреба до няколко дни назад, а камо ли преди няколко часа. Взеха ми книжката за 2 години и ми наложиха глоба от 2 000 лв.
Остават ми шест месеца, докато си възстановя книжката. През това време доста си мислех за наказанието и си давам сметката, че е правилно, защото застрашавам не само своя живот, но и на останалите. Две години понякога ни се струват малко, но когато си с отнети права, се усещат доста по-дълго и имаш доста време за размисъл.
– Когато човек е под въздействието на някакво психоактивно вещество, може ли да има бързи реакции и правилна преценка на пътното платно?
Доста пъти под въздействието на тези вещества се създава една измамно висока самоувереност и големи дози адреналин. Мислим си, че няма какво да се случи, че сме много готини, но нещата изобщо не са така.
Много хора чуват само половината от изречението… Младите хора запомнят аргументи като тези, че употребата на марихуана, амфетамин, метамфетамин или кокаин засилват бързината на реакциите и концентрацията, но не подозират нищо за останалите негативни ефекти от употребата им. Аз научих този урок по трудния начин.
Не е страшно наказанието – глобата или отнемането на книжката, а че може да отнемеш човешки живот. Самата употреба на каквито и да е наркотици ни лишава от възможността да изживеем пълноценно своя живот, да сбъдваме мечтите си.
Влизаме в самозаблуди, че светът е по-хубав под въздействието на веществата.
– Две изречение към всички млади хора, които експериментират с дрогата, алкохола и шофирането?
От опита, който съм натрупал, не ви съветвам да комбинирате алкохол с дрога, а камо ли да шофирате след употребата им. Това не е експеримент, а смъртоносна игра със съдбата.
Всеки има право на личен избор дали да употребява и в какво състояние да шофира, но последствията от тези решения не засягат само нас. Преди да се качите в колата, помислете за себе си и за хората около вас.