Младежи от България и Румъния гостуваха в „Приеми ме на село`2024“
За единадесета година инициативата „Приеми ме на село“ приласка и прегърна деца и младежи, за да ги върне към корените и да популяризира българското културно наследство.
Тази година в едноседмичния лагер участваха деца и младежи не само от България, а и от Румъния.
Макар и родени извън пределите на страната ни, румънските гости са с български корени и посещават Българско неделно училище „Йордан Йовков“ – гр. Букурещ, Румъния.
Водени от желанието да научат повече за нашите език и култура, те участваха в инициативата редом с младежи от Габрово, за да се докоснат до автентичната атмосфера на българското планинско село – да се запознаят с характерни за региона народни обичаи, да проучат традициите, да се научат да приготвят местни ястия.
Гостуваха в с. Гарван и НЧ „Христо Ботев-2008“, в с. Поповци и НЧ „Дядо Стойно-1927 г.“, в с. Новаковци и НЧ „Просвета-1931“.
В с. Гарван младежите квасиха мляко, правиха домашно сирене, месиха и пекоха пърленки, плетоха плет от вършини. Научиха се да правят фигури от сено, редиха ароматни подправки и си направиха шарени солнички. Замесиха цветно солено тесто, от което изработиха чудни фигурки, опитаха да направят кене – дантела, за която се използва игла вместо кука.
Домакините от НЧ „Дядо Стойно-1927“ в с. Поповци обогатиха знанията на участниците с интересни исторически факти и им предложиха пъстри предизвикателства от миналото – изработка на фигури от беленица (царевична шума) и плъстене на вълна.
Пъстра бе и програмата, която бяха подготвили пъргавите „баби“ от НЧ „Просвета-1931“-с. Новаковци. Под сянката на дърветата в двора на читалището участниците се потохипа в магията на древни предания и легенди, научиха куп родни позабравени думи – одая, соба, одър, ашово, както и че най-старото дърво в селото – огромният дъб, разперил величествено клони, е на повече от 360 години! Учиха се на стария занаят тъкачество, разучаваха народни песни, носиха вода с менци и кобилица. И тъй като в габровския край хората сами си казват, че имат лют, пиперлив език, младежите посяха и си взеха семенца от люти чушки за спомен от престоя си в с. Новаковци.
А последната вечер, отново в с. Гарван, беше истински празник на традициите – местните жители посрещнаха участниците на селския мегдан с вкусна домашно приготвена храна и кръшна българска музика. Стари и млади бяха заедно – на трапезата и на хорото, за да преживеят вълшебството на споделената радост!
След динамичната и наситена с емоции седмица, участниците взеха със себе си пъстра палитра знания, умения и преживявания. Сред тях най-скъпи са опознаването на българските ценности, традиции и обичаи, и досегът с богатата душевност на народа ни – всички те така необходими, за да се развиват младежите като пълноценни личности, осъзнаващи своя творчески и духовен потенциал.