Марияна Георгиева – образователен експерт: Ограниченото присъствие на децата във виртуалните мрежи не е ограничаване на някакво тяхно право, а поставяне на здравословни граници
1.В последните години проблемът с онлайн тормозът сред ученици става все по-сериозен, какви са според Вас причините?
Действително младите хора прекарват много време в онлайн пространството, а ние – възрастните, нямаме достатъчно познания за регулациите в него и за механизмите на контрол. Голяма част от света на децата и младежите вече се е пренесъл във виртуална среда, а ние, като възрастни, изпитваме трудности да им бъдем максимално полезни, тъй като нямаме опит във виртуалния свят от нашата си младост.
Какво може да кажем за тези, които проявяват агресия в онлайн пространството – те разчитат на виртуалния образ, на липсата на ясно определените граници, които дава общуването очи в очи, и на анонимносттта, чрез която можеш да се представиш за всеки друг. В интернет човек няма ясна идентичност, няма ясни корективи, няма някой, който да каже „Ти не си такъв човек! Аз те познавам – ти не се държиш по този начин!“. Усещането за анонимност действа освобождаващо на най-негативните черти на личността. И наистина сериозният проблем е, че децата, които са по-отворени към виртуалния свят, не си дават сметка какви заплахи дебнат в онлайн пространството. Факт е, че сигналите за откраднати профили, за ползване на чужди такива, за обиди през други профили и др. зачестяват. Ето защо има смисъл от такива широки превантивни кампании, които да разясняват ясно механизмите на действие, когато нещо притеснително се случи във виртуалния свят. Децата трябва да бъдат информирани и да знаят как да действат, ако попаднат в подобни ситуации. Ние, възрастните, като че ли подценяваме проблема, най-малкото защото прекарваме по-малко време в интернет, а и защото все пак, през годините, сме изградили защитни механизми, с които да се пазим. При децата, поради крехката им възраст, такива механизми все още няма.
2. Каква е ролята на училището в процеса на овладяване на проблема и на неговото
предотвратяване?
Доколкото познавам учебните програми, тези въпроси се засягат в отделни предмети. Но не бих могла да кажа със сигурност дали темите са като част от общия учебен поток и дали самите учители са достатъчно подготвени да отделят внимание на тези проблеми и да подготвят децата. Мисля, че българското училище е натоварено с прекалено много неща, за да може да отдели време за всяко едно от тях и то толкова достатъчно, че да успее да формира умения за предпазване на децата и от опасностите в интернет.
3. Вашите препоръки към учителите?
Да разпознават кои са приоритетите на сегашното поколение и когато имат възможност, интегрирано, в самите програми, да работят за развиване на умения у децата и за справяне с предизвикателствата на интернет.
4. Съветът Ви към родителите?
Да говорят по-често с децата си и самите те да се стремят да опознават по-добре виртуалния свят. Да поддържат жива връзка с детето, за да знаят в какви мрежи то функционира и какво публикува в тези мрежи. Да не се притесняват да ограничават присъствието на децата си във виртуалните мрежи – това не е ограничаване на някакво право на детето, а поставяне на здравословни граници.
5. Съветът Ви към децата, за които интернет и изключително привлекателен?
Човек не се отказва лесно от неща, които са му приятни и които са атрактивни, но все пак да внимават с кого разговарят, а при някаква форма или дори усещане за обида или за манипулация, да сигнализират възрастните. Добре е да имат предварително създаден, с помощта на близките, набор от възрастни хора, към които да могат да се обръщат при нужда. И с тази мрежа от близки да споделят въпроси и теми, които ги вълнуват и които са свързани с пребиваването им във виртуалния свят. Да бъдат открити и да не премълчават, особено ако някаква неприятна за тях информация бъде разпространена в интернет. Да не се страхуват или срамуват, а веднага да споделят проблема, за да могат възрастните да реагират адекватно и да сигнализират компетентните органи.
Сигнал за онлайн тормоз може да бъде подаден към всяка Областна дирекция на МВР, както и на Националната телефонна линия за онлайн безопасност за деца: 124 123.
Марияна Георгиева е образователен експерт с трайни интереси в сферата на качеството в средното образование и професионалното развитие на учителите. Провеждала е изследователска работа във Великобритания, Германия и Австрия. Разработва анализи и проекти, свързани с качеството в образованието, социалното включване и управление на многообразието. Работила е с организации като ПРООН, УНИЦЕФ- България, Съвета на Европа, Тръста за социални алтернативи
Интервюто е част от е-бюлетин „Реалните опасности във виртуалния свят на децата“, подготвен от ПИЦ-Габрово в рамките на информационна кампания „Заедно за по-добър интернет`2024“.