инсп. Стефан Халкин – ГДБОП, гр. Габрово: Киберпрестъпленията, които регистрираме в Габрово, не са по-различни от тези в страната. И тук отчитаме тревожна тенденция на намаляване на възрастта на пострадалите деца.
- Каква е ситуацията в Габрово по отношение на киберпрестъпленията, свързани с деца и младежи?
Киберпрестъпленията, които регистрираме в Габрово, не са по-различни от тези в страната. И тук отчитаме тревожна тенденция към увеличаване на броя извършени престъпления, както и на намаляване на възрастта на пострадалите деца. Наблюдаваме и спад на възрастта на лицата, извършващи киберпрестъпления, като имаме случай на малолетен извършител. Почти всички видове престъпления вече се извършват и през интернет, но като изключим имуществените, голяма част от сериозните случаи, които разследваме, са свързани с детска сексуална експлоатация. Мнго хора погрешно смятат, че този вид престъпления се случват някъде далеч и те не могат да пострадат. При последния ни случай жертва на сексуален тормоз беше дете от Габрово, на възраст 9 години, като насилникът се е свързал с него чрез приложението „Viber“. Детето е добър ученик, с интелигентни и възпитани родители, с нищо по-различно от съучениците си. Надявам се то да се възстанови от травмата, защото всички знаем, че първите сексуални изживявания са от изключителна важност за формиране на личността.
- Светът на интернет е необятен и безспорно привлича интереса на подрастващите, а използването на смарт устройства е повече от лесно. Децата боравят с тях от най-ранна възраст. Каква е Вашата позиция по отношение на ранното пристъпване през прага на виртуалния свят?
Моите лични убеждения няма да се харесат на децата, имам предвид най-малките. Мисля, че повече сигурност за тях означава повече ограничения. През годините работа по различни случаи, се убедих, че неукрепналата психика на хлапетата е твърде податлива на манипулации. Най-малките трудно различават кое е правилно или кой им е приятел, което обикновено е съчетано с увереност, че могат да се справят с всичко. От друга страна, поставени под натиск на насилник, лесно се огъват и са готови да изпълнят буквално всичко. А въпреки измененията в поведението им, често родителите разбират за проблема твърде късно. Като казвам най-малките, имам предвид малолетните деца на възраст до 14 години.
- Отчитате все по-ранна възраст при децата, жертви на киберпосегателства, но днешният начин на живот е немислим без интернет – и в училище, и в свободното време, децата използват смарт устройства. Вашият съвет към тях?
Важно е как ще се представят за тях заплахите в интернет, защото те трябва да се чувстват в безопасност навсякъде. Те имат нужда от самостоятелност и от лично пространство, затова в подходяща форма трябва да им се обясни защо трябва да бъдат наблюдавани и проверявани в интернет. Като съвет искам да им кажа да не създават никакво аудио или видео съдържание, от което биха се срамували в бъдеще, и да споделят с родителите си.
- Как учителите и родителите биха могли да бъдат в подкрепа на децата за органичаване на риска от попадане в подобни ситуации?
Родителите трябва да знаят какви са рисковете за децата им в интернет. Те много лесно могат да се запознаят с темата, например от сайта www.safenet.bg, където статиите са добре развити, а материалите, които се публикуват – актуални. Родителите трябва да знаят какво прави детето им, докато е на компютъра или с телефона си, както и да им помогнат да изградят умения за общуване и боравене с огромното количество информация. Родителите на най-малките могат да ограничат телефонните обаждания от непознати на устройството на детето – това става с една отметка в настойките на телефонния апарат. Приложения като „Viber“, „Messenger“ и „Facebook“ са много удобни за връзка с родители, роднини и близки, но не случайно при регистрацията им се изисква навършено пълнолетие и това е, защото не може да се ограничи общуването с непознати. На практика съветваме децата да не разговарят с непознати на улицата, а много родители допускат абсолютно непознати, и то анонимно, да общуват с децата им, най-често представяйки се за дете от другия клас. Много родители не знаят за инструменти като приложенията за родителски контрол и как те функцинират. Например платформата „Microsoft Family Safety“, приложима за персонален компютър, изпраща на родителите седмичен отчет, под формата на съобщение, съдържащ информация за използвани приложения и времетраене, както и всички направени през детския профил търсения, посещавани уеб сайтове и екранно време по дни. Самата платформа ограничава съдържанието според вписаната възраст на детето в профила му. Настройката е изключително лесна, като при създаване на профил за детето в Microsoft трябва да се посочи рождената дата и профила на родител и да се следват посочени стъпки. С подобни инструменти лесно се настройват и мобилни устройства.
Притеснителен е фактът, че много учители също не осъзнават някои от рисковете за децата. Например наблюдавам практика учители в начална степен да общуват с учениците си в създадени от тях групи в приложението Viber или в Messenger, което носи риск всеки непознат да общува или изпраща съдържание на ученика.
А учителите, и най-вече класните ръководители, в повечето случаи са авторитети за децата и могат да са полезни като разговарят, например в часа на класа, за опасностите, които крие интернет.
Интервюто е част от е-бюлетин „Реалните опасности във виртуалния свят на децата“, подготвен от ПИЦ-Габрово в рамките на информационна кампания „Заедно за по-добър интернет`2024“.