инсп. Емил Илиев – ГДБОП-МВР: Повечето родители, чиито деца са станали жертва на онлайн престъпления, не са подозирали какво може да се случи с тях

  1. Понятието „кибертормоз“ все по-често е във фокуса на общественото внимание, но като че ли остава неясно за широката аудитория.  Какво представлява онлайн тормозът?

За съжаление в българския наказателен кодекс все още липсва дефиниция на понятието „кибертормоз“.

Кибертормозът е тормоз чрез дигиталните технологии. Може да се случи в социалните мрежи, платформите за съобщения, платформите за игри и през мобилните телефони. Това е повтарящо се поведение, целящо сплашване, ядосване или засрамване на потърпевшите. Примерите включват:

Кибертормозът много често се среща сред учениците, като извършителите не осъзнават какво точно извършват. Приемат действията си за шега. По характера си той има същата сила като физическия тормоз, като понякога отзвукът е в пъти по-силен.

С Центъра за Безопасен интернет работим отлично от години. В нашата компетентност като сектор, борещ се с престъпленията срещу деца в Интернет, е да разкриваме сексуалната експлоатация на малолетни и непълнолетни, блудствените действия спрямо деца в Мрежата. В тази връзка до Дирекция „Киберпрестъпност“ достигат сигналите, за които има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. По тях се извършва проверка и материалите се докладват към съответната прокуратура.

Повечето деца в днешно време израстват с телефон в ръка. За тях е естествено да си направят регистрация в различните сайтове. Макар и повечето от социалните мрежи да искат задължително потребителите да са пълнолетни при регистрация, тази тенденция със сигурност ще се засилва. В тази връзка е нужно изграждането на доверие между децата от една страна и родителите и учителите им. Да може подрастващите спокойно да споделят с възрастните какво им се е случило и да не се притесняват от осъдителни коментари.

Съветът ни е изграждане на дигитална киберхигиена от ранна детска възраст. Да знае всеки човек, който има достъп до интернет, основните правила за безопасност. Да не отваря съмнителни имейли, да не споделя паролите си, да ги сменя често, да не влизат в съмнителни сайтове и т.н. На скоро излезе по кината филмът „Киберпрестъпност“, който показва нагледно какви проблеми се крият в мрежата и до какво могат да доведат. Препоръката ми е да го изгледат всички и от там насетне да се опитат да се осведомят за актуалните проблеми с киберпрестъпленията. На страницата ни в социалната мрежа „Фейсбук“ – „Киберпрестъпност“ споделяме много информация за актуалните измами и методите за защита. Достатъчно е човек да я следи и да спазва съветите за безопасност.

Бих посъветвал всеки човек, станал жертва на компютърно престъпление, да потърси помощ. В крайна сметка – станалото, станало. Не може човек да живее с грешките си цял живот. Особено в случаите, в които е извършено сексуално посегателство спрямо дете, това означава, че има и други пострадали. Информирането на полицията за проблема би спомогнало за разкриването на извършителя и предотвратяване виктимизирането на други деца. Проблемът е огромен. Латентната престъпност е изключително висока. Проблемът идва и от това, че децата не осъзнават, че са станали жертви на компютърни престъпления. Жертвите на компютърни престъпления могат да се обърнат към нас като посетят сайта ни www.cybercrime.bg, на който има много полезна информация, имейл за подаване на сигнал и телефон за връзка при нужда от консултация с експерт. Съветът ни е да не действат спонтанно и да вземат прибързани решения, а да се консултират с наш експерт и доверен близък.

За съжаление забелязваме, че много от родителите и учителите не са запознати в цялост с престъпленията в Интернет. На първо място е нужно изграждането у тях на киберхигиена и осъзнаване аспектите на престъпленията. Първата стъпка към справянето с един проблем е осъзнаването му. Повечето родители, чиито деца са станали жертва на престъпления, не са и подозирали какво може да се случи с децата им. Те разсъждават така сякаш щом детето е до тях, всичко е наред. Само че това не е така. Повечето от децата, станали жертва на „сексторшън“ са били в домовете си, докато са общували с непознатите. До такава степен са били манипулирани, че от страх не са говорили с близките си и покорно са се подчинявали на извратените желания на насилника. Ако те знаеха за проблема и опасностите в мрежата, дори да се опита да се свърже с тях сексуален насилник, щяха да потърсят помощ и да не се стигне до извършването на престъпление.

Реално превенцията на тези престъпления не е сложна. Трудния момент е, че докато не се случи някакъв проблем, хората не желаят да се информират по темата. Ако децата спазвате спазват следните правила:

1. Да не се доверяват на непознати лица.

2. Да не се сприятеляват с непознати профили.

3. Да ползват силни пароли.

4. Да не влизат в непознати сайтове.

5. Да не отварят непознати линкове.

6. Да спазват дигитална хигиена*.

7. Да спазват добър етикет на поведение.

8. Да не обиждат и тормозят съучениците си.

9. Да внимават какви снимки споделят – всичко, качено в интернет, не може да бъде премахнато, следите остават завинаги;

шансовете да станат жертви на престъпления в Интернет са минимални.

В заключение ще отбележа, че децата са най-уязвимата група в обществото ни и наш дълг е да ги опазим. За целта е нужно на разбираем за тях език, с достъпни примери, да им обясним как да защитят себе си.

Още полезна информация по темата може да намерите тук:

Да изгледате това видео, в което нагледно се развиват два случая на сексуално насилие над деца, които са общовалидни навсякъде:

Емил Илиев е инспектор в Дирекция „Киберпрестъпност“ към  Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – МВР, работещ по линия „Противодействие сексуалната експлоатация на деца в Интернет“.